Цезар и Брут
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Цезар и Брут

Войната на Боговете
 
ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  ТърсенеТърсене  Последни снимкиПоследни снимки  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

 

 Black Tale /фф/

Go down 
АвторСъобщение
Дийдра
Промагистрат
Промагистрат



Female
Брой мнения : 34
Age : 35
Location : Sofia
Registration date : 07.10.2007

Black Tale /фф/ Empty
ПисанеЗаглавие: Black Tale /фф/   Black Tale /фф/ Icon_minitimeСря Окт 10, 2007 11:41 pm

І

1 септември 1971

- Добро утро, слънчице! – поздрави весело Карла, протягайки се широко. – добро утро, Рекс! – обърна се и към совата. Всъщност сов. Всъщност... как трябва да е мъжкия род на `сова`? – Добро ут...
- Ооо, ще млъкнеш ли? – изкрещя огледалото от другия край на стята. – Не виждаш ли, че никой не ти отговаря?!
- Добро утро и на теб, Мърморко!
Мърморко се наричаше огледалото, което седеше над тоалетката, тъй като основното му и сякаш любимо занимание бе да мърмори.
Огледалото изръмжа и започна поредната дълга реч за това колко са досадни децата и в частност – Карла.
А тя се засмя, стана от леглото и с танцова стъпка заслиза надолу към кухнята.
Датата беше 1 септември 1971 година и тази вечер Карла Блек най-сетне щеше да направи това, за което мечтаеше, откакто се помнеше – щеше да прекрачи за пръв път прага на Училището за магия и вълшебство Хогуортс. Тази мисъл бе причината да не свали цяло лято усмивката от лицето си, да поздравява огледалото, караше я да се чувства сякаш се движи на няколко сантиметра над земята.
Майката на Крала бе магьосница, но водеше обикновен живот почти по мъгълски. В миналото й се криеше тъмна история, за която Карла подозираше че знае твърде малко и заради която така се бе откъснала от магьосническия свят, пък и изобщо от хората. Затова никога не бе задоволила невероятното желание на дъщеря си да учи магии далеч преди Хогуортс.
- Добро утро, мамо!
- Дбро утро. Много рано си станала.
- Е, няма как, нали трябва да хвана влака. – каза Карла с престорено съжаление, след което се засмя.
Последва скоростлено прибиране на малкото останали неща в от седмица готовите куфари, безброй обиколки из всички стаи за нещо забравено и пристигане на гарата 20 минути преди часа на тръгване. Госпожа Блек спря колата пред гарата, извади огромния куфар от багажника, сбогува се с дъщеря си и замина. Крала остана няколко секунди загледана в отдалечаващата се кола. Скоро обаче вълнението отново я завладя и тя забърза към перона.
Перон 9 и ¾. Пежду перони 9 и 10. Но арката изглеждаше толкова масивна. Вярно че ставаше дума за магически проход, но все пак...
- Хей!
Карла подскочи. Обърна се и срещна най-надменното лице, което беше виждала в живота си.
- Ако няма да минаваш дръпни се, не си само ти тук!
Момичето отстъпи в страни и проследи с поглед как надменна жена премина през масивната арка, сякаш беше холограма, последвана от чернокосо момче, вероятно първокурсник.
- Е, поне вече знам, че това наистина е възможно... – каза си тихо Карла и бавно пристъпи през арката. Тя изобщо не забеляза двете мъгълчета, който след това често обикаляха гарата търсейки момичето-призрак.

Една последна крачка и излезе на Перон 9 ¾. Високо във въздуха се виеше пушека от червения локомотив на Експрес Хогуортс, а перона бе пълен с ученици, родители, домашни любимци и плачещи деца, все още твърде малки, за да ходят на училище. Беше оживено, шумно, пренаселено, а за Карла в момента това бе най-прекрасното място на света.
Нечия количка изникна пред бариерата и се блъсна директно в Карла. Тя веднага се дръпна.
- Извинете.
- Извинена си, но следващия път не спирай да си почиваш насред пътя. – отвърна дребно, слабо момче с кръгли очила.
В този момент зад момчето излязоха мъж, който толкова му приличаше, че можеше да бъде само баща му и жена, която щом видя възмутеното изражение на Карла смръщи вежди.
- Джеймс – каза укорително, но мило тя. – какво пак си направил? – после се обърна към момичето. – Извинете го, той понякога е...
- Да, знам. Аз съм кошмар. – довърши момчето вместо нея с досада.
Майка му смръщи вежди още повече, а баща му се засмя. Тогава трябваше да се дръпнат от бариерата, защото минаваха все повече хора.
- Няма проблем. – Усмихна се Карла. Не можеше ни най-малко да се сърди на момчето. То бе първият ( бъдещ ) съученик, с когото се запознаваше и в ума й вече се въртяха хиляди въпроси, свързани с магьсническия свят.
- Къде са твоите родители? – попита майката.
- Ами... те бързаха, нямаше как да останат на гарата. – изпелтечи момичето притеснито.
- О.. съжалявам. Е, Джеймс няма да има нищо против да те придружи, нали? – обърна се жената към сина си.
- Не, разбира се, че не. – отвърна момчето с леко дяволита усмивка.
- Аз съм Бриана Потър между другото, това е Марк Потър, а това е малкия Джеймс Потър. – изреди жената набързо.
- Не съм малкия... - понечи да възрази момчето, но никой не му обърна внимание.
- Карла Блек. – представи се момичето на свой ред и се ръкува с всички.
Лицето на г-н Потър доби странно изражение. Той се поколеба за миг, след което попита:
- Имаш ли нещо общо с... известния род Блек?
Карла се замисли за миг. Бе чувала за прастария благороднически род Блек, но до колкото знаеш нямаше нищо общо с тях, освен фамилията.
- Ами... до колкото знам не.
Г-н и г-жа Потър се спогледаха за миг, след което върнаха усмивките на лицата си.
Четиримата тръгнаха надолу по перона и когато стигнаха последния вагон, Джеймс и родителите му дълго се сбогуваха. Личеше че ужасно много го обичат. Майка му го задържа в прегръдката си близо минута и сълзи потекоха по бузите й.
Карла се обърна и започна да оглежда безцелно перона и влака, защото тази сцена я караше да се чувства неудобно. Тогава забеляза чернокосото момче, което бе преминало пред нея през арката на последния прозорец в четвъртото купе. Помаха му, той й отвърна и когато семейство Потър най-сетне се разделиха, поведе Джеймс нататък.
Момчето беше само. Карла отворих вратата.
- Здравей. Свободно ли е?
- Така като гледаш? – отвърна с лека усмивка.
Карла отвърна на усмивката му.
- Е, тук ли ще висим цял ден? – попита Джеймс като отвори вратата докрай и влезе през нея.
- Подозирам, че с майка ти биха си допаднали. – обърна се отново Карла към чернокосото момче.
- Едва ли. – отвърна той и Джеймс отново се намеси.
- Аз съм Джеймс Потър. Приятно ми е.
- Сириус Блек.
`Ето кой ще бъде звездата на училището...` помисли си Карла.
- А твоето име? – обърна се Сириус към нея.
- Карла. Карла Блек.
- Не си забавна. – пак се намеси Джеймс. Трябваше й секунда за да се усети какво има в предвид.
- Не по-малко от теб. – отвърна му и отново се обърна към Сириус. – Е, можем да се позабавляваме, като се представим за брат и сестра. – пошегува се тя.
- Значи името ти наистина е Блек? – попита Джеймс, но другите дори не го погледнаха.
- Да. – усмихна се Сириус – Би било забавно. Може ли да използваме твоите родители?
Усмивката на Карла помръкна едва забележимо.
- Съгласна съм на моята майка, но с твоя баща.
- Дадено.
След малко Карла се зарови в чантата си и откри че е забравила да си вземе водата. Изтича бързо обратно на гарата и успя да се качи на влака в последния момент. Когато стигна до купето, на вратата видя дребно момче с доста объркан вид.
- Ъъъ... ннавсякъде е заето... – чу го да казва притеснено.
- Влизай. – прекъсна го Джеймс като допълни думите си с енергичен жест.
Малко след това дойде още едно момче. Беше много бледо и имаше вид, сякаш не е спало с дни. Карла силно се съмняваше да е просто вълнение и принеснение заради първата година в училище. Джеймс отново прояви завиден ентусиазъм.
- Аз съм Джеймс Потър.
- Питър Питегрю.
- Сириус Блек.
- Карла Блек.
- Ремус Лупин. – представи се накрая и новодошлото момче.
- На това му се вика представяне. – засмя се Сириус, а след него и останалите.

Джеймс бързо намери повод отново да се заяде с Карла, но въпреки това по всичко изглеждаше, че пътуването ще бъде приятно.
- Вие брат и сестра ли сте? – обърна се след малко Питър към двамата Блек. Думите му бяха посврещтнати с такъв смях, че макар след това да разбра причината, до края на пътуване не зададе друг въпрос.
- Е, в кой дом мислите, че ще бъдете разпределени? – сети се Карла малко след като мина дамата с количката със закуски.
- Аз ще съм в `Грифиндор, където сърцата са смели`. – изстреля веднага Джеймс и се изпъчи гордо.
- Ако всички грифиндорци са като теб, не искам да съм в този дом... – отбеляза Карла и момчетата се засмяха. С изключение на Джеймс, който обаче не изглеждаше никак наранен от този коментар.
- Аз не знам в кой дом ще съм. – призна си Ремус. – Може би Рейвънклоу.
Гласа на Питър едва се чу, когато каза че няма идея в кой дом ще бъде и всички погледи се насочиха към Сириус.
- Ами аз... – започна колебливо той. - Почти всичките ми роднини са в Слидерин, очаква се и аз да съм там.
Ремус усети, че не му се ще да го питат повече и се обърна към Карла:
- Ами ти?
Мина секунда преди да отговори.
- Знам че майка ми е била в Слидерин, но повечето от останалите ми роднини са учили в други училища, тъй че не знам.
- Чистокръвна ли си? – попита Джеймс.
- Това има ли значение? – отвърна рязко Карла и се измъкна от останали отговори, които се въртяха в главата й, заедно с начините да ги избегне. Семейството й бе последното, за което искаше да говори, но не желаеше другите да разбират това.

Когато влакът вече забавяше ход, а петимата бяха облечени в хогуортските си мантии и се канеха да тръгват, на Карла й хрумна нещо.
- Хей, момчета, чакайте.
- Какво има?
- Искате ли... независимо кой къде бъде разпределен и така нататък, всяка година да пътуваме заедно, в това купе.
Огледа ги колебливо и с радоста разбра по израженията им, че са съгласни, още преди да го изрекат на глас и се усмихна широко. Наистина харесваше тези момчета, въпреки че Джеймс много я дразнеше на моменти и се надяваше все пак да бъдат в един дом и винаги да се забавляват, както по време на първото им пътуване към Хогуортс.
Само едно нещо бе помрачило настроението за кратко – споменаването на войната, от която бе застрашен магьосническият, а вероятно и мъгълският свят. Едно от малкото неща, за които знаеше повече още преди Хогуортс, бе магьосникът, наричащ себе си Лорд Волдемор или `злият гений, вманиачен на тема `завладяване на света`` както го бе определила веднъж Карла, предизвиквайки шокираните погледи на майка й и гостите, които бяха дошли онзи ден.

Петимата тръгнаха по претъпканите коридори на влака като се запровираха ловко през тълпата, за да излязат по-бързо.
- Хей, внимавай!
Карла се надигна на пръсти за да погледне над рамото на Сириус и видя пред тях двамата друго чернокосо момче, което бе паднало на земята.
- Погледни на какво ми направи новите обувки! – изръмжа Джеймс срещу него.
- Ако няма да ставаш дръпни се, не си само ти тука! – присъедини се Сириус, заобиколи и продължи нататък.
Карла остави Ремус и Питър да минат пред нея и се наведе към момчето.
- Добре ли си?- попита тя.
- Какво ти пука?
- Хей, винаги ли толкова груб с хората, които се опитват да бъдат мили с теб?
Гневното изражение на момчето стана тъжно, почти виновно, но Карла отмина бързо и не забеляза това.

Още преди да слязат от влака, учениците чуваха `Първокурсниците насам! Елате при мен дребосъци!` И на `дребосъците` един по един им увисваха ченетата, когато видеха огромния Рубиас Хагрид – пазач на дивеча в Хогуортс и водачът на учениците към замъка преди първата им учебна година.
Близо до брега на езерото, в чиито противоположен край бе училището, бяха наредени многобройни четириместни лодки. След кратък спор с Джеймс Карла заяви, че `най-умният отстъпва` и се качи чак в последната лодка, където бяха Хагрид, едно доста недружелюбно на вид русо момиче с което Карла не размени и дума по пътя и червенокосата Лили Еванс, дете на мъгъли. Когато разбра за последното, през ума на Карла прелетяха всички лекции, които бе чувала за чистокръвието и мътнородите от майка си и някои други хора. Но въпреки това веднага хареса Лили – тя бе мила, усмихната и през целия път бъбреше развълнувано – точно противоположно на русото момиче и доста близко до Хагрид.
Изведнъж всички разговори спряха и из въздуха се понесоха възхитени ахвания. Пред погледите на първокурсници се показа замъкът на Хогуортс. Той бе наистина огромен, с много кули, сякаш закачени на основната сграда, а най-високите се издигаха толкова далеч, че не можеха да се видят от лодките и изглеждаше че прорязнат тънките облаци, покрили небето. Сякаш нямаше прозорец, през който да не излиза светлина. Гледката бе наистина възхитителна, дори Хагрид не откъсна поглед, докато лодките не стигнаха брега.

Няколко минути по-късно първокурсниците се бяха наредица с лице към четирите успоредни училищни маси и с гръб към тази на учителите. Професор Макгонъгол, заместник директор на училището, постави пред редицата малко трикрако столче и върху него странната и опърпана Разпределителна шапка, която запя с ясен глас. Учениците, седящи на масите, протягаха втарове, за да видят по-добре новодошлите, някои се усмихваха окуражително на по-малкия си брат или сестра. Шапката завърши песента си, професор Макгонъгол разгъна пергамента с имената на първокурсниците, а Карла стисна здраво ръката на Лили, която не изглеждаше по-спокойна от нея.
- Бейл, Кристина! – бе първата разпределена ученичка. Отиде в Рейвънклоу.
Карла стисна още по-силно ръката на Лили, а след това я пусна, защото беше нейн ред. Шапката дълго седя на главата й и кякаш гласът й звучеше вътре в главата на момичето.
- Хм, не ти липсва смелост, нито ум, ни лоялност. Но мисля че знам кое е мястото за теб... СЛИДЕРИН!
Карла бързо отиде до масата на дома, защото след нея беше Сириус. След това което бе казал във влака се надяваше, че ще я последва. Шапката се замисли, отвори цепката, която й служеше за уста, но после я затвори, Сириус стисна очи и след миг...
- ГРИФИНДОР!
Последваха Шон Чейс - слидеренец, Лили Евънс, която отиде в Грифиндор, Хелън Греъм, която стана слидеринка, Моника Луис, първата от Хафълпаф, Линдзи и Елизабет Маккелан вирнаха носове до тавана, когато шапката ги прати в Рейвънклоу, русокосото момиче от лодката седна на противоположния край на масата от Карла, Ремус Лупин, Питър Питегрю и Джеймс Потър се настаниха около Сириус. Чернокосото момче от коридора във влака, Сивиръс Снейп, стана слидеренец. Редицата постепено намаляваше. Понякога шапката решаваше за секунда, друг път се задържаше доста време. Накрая Никълъс Уайт бе определен за Рейвънклоу и с това разпределянето приключи.
Тогава директорът се изправи и в миг настъпи тишина. Албус Дъмбълдор несъмнено бе обаятелен, сините му очи всетеха над очилата с форма на полумесец, а топлата му усмивка успокои все още нервните първокурсници.
- Добре дошли на първокурсниците, а на останилите - добре се завърнали във вашия надявам се любим втори дом. Пазачът Филч ме помоли да напомня, че влизането в гората на територията на училищния парк е абсолютно забранено, все пак не случайно се нарича затова се нарича Забранената гора, Чарли. – директорът погледна полу-строго полу-шеговито към едно момче на грифиндорската маса, което му отвърна с широка усмивка. – Списък на забранените в училището вещи можете да откриете в кабитена на пазача, както и доста неприятни наказания, ако навлизате в забранени територии. – усмивката на Чарли стана още по-широка. – А сега, стига приказки, време е за хапване!

След като изядоха почти всичко от прекрасните ястия и десерти и повечето само изгледаха учудено ментовите бонбони, които се появиха върху масите веднага щом директорът приключи речта си, учениците се насочиха към общите стаи, а оттам директно към хубавите големи легла с балдахин в спалните помещения.
Карла дълго стоя будна премисляйки отново и отново събитията от деня. Всички с които се бе запознала и сприятелила по време на пътуването бяха в Грифиндор. Никога нямаше да забрави погледа на Джеймс, когато бе разпределена в Слидерин, макар тогава да бе твърде развълнувана, за да му обърне внимание. Чудеше се какво ли я очаква. В онзи момент се чувстваше абсолютно сама в света, в който войната беше само въпрос на време, домът и беше на кой знае колко километра, никой от приятелите й не беше до нея, а вероятността собствените й тайни да бъдат разкрити почти губеше значението си на фона на всичко останало.
Върнете се в началото Go down
Дийдра
Промагистрат
Промагистрат



Female
Брой мнения : 34
Age : 35
Location : Sofia
Registration date : 07.10.2007

Black Tale /фф/ Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Black Tale /фф/   Black Tale /фф/ Icon_minitimeСря Окт 10, 2007 11:42 pm

ІІ

1 септември 1977

- Карла Блек, ако закъснееш ще...
- Спокойно мамо – изсмя се от съседната стая момичето – Не си ли забелязала, че влакът никога не тръгва преди всички да са се качили?
Началото на учебната година беше истински кошмар за Евелин Блек. Изпитваше чувството, че дъщеря й нарочно се бави и ужасно се забавлява като я гледа толкова изнервена.
Завртя се на пръсти, погледна часовника и...
- Карла!!!
- Да, мамо? – отвърна момичето с възможно най-невинния глас и се показа на вратата.
Навитата и на огромни букли светло кестенява коса беше завързала на висока опашка, плътните й устни бяха извити в красива усмивка, а светлозелените й очи сякаш блестяха в сумрака на коридора, както на всеки първи септември от вече седем години. Само че преди първи курс тя пристигна 20 минути по-рано на гарата, а всяка следваща година пристигаше в последния момент ( според майка й ) и точно на време ( според самата нея ).
- О, Карла...
- Една дума, мамо – магипортиране.
- Но това не значи.... – започна г-жа Блек, но Карла вече беше на гарата.
Предната година тя се бе представила най-добре да изпитите по магипортиране и през лятото се възползва максимално от новопридобитата възможност.
Щом се увери, че дъщеря й е пристигнала цяла, заедно с багажа на перон 93/4, г-жа Блек се сбогува с нея, върна се през арката и се магипортира обратно вкъщи. А слидеринката се обърна и тръгна по перона. Нито веднъж през изминалите седем години майка й не бе останала с нея на гарата и докато останалите деца се сбогуваха с близките си, тя се качваше бързо във влака и се старареше да мисли за нещо друго. Вече бързо се отърсваше от отрицателните мисли и се отдаваше на радостта и вълнението от новото пътуване към Хогуортс.

Когато излезе на перона обаче, настроението й се разколеба. През изминалите години тя, Сириус Блек, Ремус Лупин, Джеймс Потър и Питър Питегрю спазваха обещанието, което бяха си дали и на първия учебен ден се събираха в последното купе на последния вагон и за няколко часа бяха приятели, весели и безгрижни, Грифиндор и Слидерин нямаха значение. Или поне далеч не толкова голямо, както през останалото време.
Дали и тази година щяха да дойдат?

- Карлита!
Още преди да се обърне, Карла вече знаеше на кого принадлежи красивия глас, извикал името й.
- Лили!
Двете оставиха куфарите си и се прегърнаха сърдечно.
- Толкова се радвам да те видя! Поздравления! – погледна към люскавата и значка на отличничка. - Мерлин, колко си красива, Потър сигурно ще припадне като те види.
Лили се намуси и се изчерви леко, което всъщност много й отиваше. Имаше коса, за която много момичета й завиждаха – бе тъмно червена, права и гладка и отразяваше и най-малката светлина, което създаваше ефект сякаш сияе.
- И ти не ми отстъпваш! – отвърна тя. – Чие сърце смяташ да плениш тази година?
Карла се засмя.
- О, ами все още обмислям вариантите.
Двете отидоха в купето, в което Карла пътуваше от първия път, а Лили се присъединяваше понякога, макар и за кратко. Когато стигнаха, там бе само Питър. Беше се зазяпал през прозореца и подскочи, когато чу отварянето на вратата.
- А, вие ли сте...
- Че кой друг?
Лили хвърли на Карла укорителен поглед.
- Какво? – попита невинно като седна до прозореца. – Всички знаят, че това е нашето купе. Е, как беше ваканцията ти, Питър?
- Ами... – започна, но Карла веднага го прекъсна.
- Да, добре. Лилс, кажи сега за онова пътуване до Франция.
Питър сякаш се смали на седалката си, а Лили изгледа приятелката си с неизмеримо възмущение.
Карла направи невинна физиономия.
- Шегууувам се!
Изражението на грифиндорката обаче не се смекчи особено.
Преди Питър отново да посмее да проговори, вратата се отвори. Карла веднага погледна натам и видя Ремус Лупин.
- Лун! – прегърна го сърдечно и го покани да седне до нея.
Ремус имаше доста здрав вид, предвид наскоро миналото пълнолуние, изглеждаше само уморен.
- Е, остава да дойдат само Джеймс и Сириус и ще се съберем. – каза неуверено Карла.
- Мислиш, че няма ли? – попита Ремус като качваше куфара си над седалките.
- Ами... след разправиите миналата година... основно със Сириус, но нали са най-добри приятели...
Ремус кимна и качи и куфарарите на момичетата.
- Да, знам. Но въпреки това мисля, че ще дойдат. Ако не друго – Лили е тук.
Лили се загледа през прозореца, когато Карла погледна към нея. Ремус бе дал сериозен довод. Всички знаеха, че Потър не може да стои далеч от любимата си грифиндорка.
Минаха няколко минути мълчание.
- Лили? – обади се след малко Ремус.
- Мхм?
- Няма ли да отидеш при Отличниците?
- А, да – загледа се към перона. Влакът вече тръгваше. – Но нали и Джеймс е Отличник, мислех да го изчакам.
- Да го изчакаш? – изненада се Карла – Чааакай малко, какво съм пропуснала?
Лили гледаше насвякъде другаде, но не и към слидеринката.
- Не може да е било през учебната година, щях да знам. Значи трябва да е било през ваканцията. – Карла говореше повече на себе си, отколкото на Лили. – И Потър ли е бил във Франция? И какво, в името на Мерлин, е станало?
Другото момиче се изчерви леко, но за известно време не каза нищо.
- Знаете ли, - изправи се след малко – аз ще тръгвам. Джеймс може да е отишъл направо там.
- Заедно със Сириус. – допълни тихо Карла, така че никой не можа да разбере какво точно каза – И изобщо да не дойдат тук. – Видя че всички погледи се насочиха към нея и продължи по-високо. – Да, права си Лилс, върви. Ще се видим по-късно.
Лили кимна, усмихна се за `Довиждане` и излезе.
Влакът постепенно забързваше ход. Ремус се отпусна на своята седалка и бързо заспа, Карла се зачете небрежно в Тийнуич, а Питър зарея поглед през прозореца.

Тъй като нищо не привлече вниманието й в списанието, скоро Карла го захвърли на отсрещната седалка и излезе да се разходи из коридорите. Реши да потърси съучениците си от Слидерин макар да знаеше, че няма да пропуснат да я гледат укорително заради това че пътува с грифиндорци.
Скоро чу познатите заговорнически/клюрарски гласове и смях на момичетата.
- Карлаааа! – извикаха в един глас слидеринките като се хвърлиха на врата на й и вероятно гласовете им щяха да отекнат из целия влак, ако не бе толкова шумно.
Хелън Греъм й бе най-добрата приятелка, а с русокосата Габриел не се харесваха още от първия миг, в който се видяха, но обикновено те трите, заедно със слидеринките от предния и следващия курс бяха заедно, смееха се, клюкареха, планираха мръсни номера или просто приказваха за абсолютно незначителни дреболии. Но наистина забавно ставаше, когато се съберяха с момчетата. Макар все по-често разговорите да се насочваха в опасна посока.
Въпреки веселото бъбрене на приятелките й, Карла не се чувстваше толкова весела, колкото си даваше вид, че е. Не я свърташе на едно място или поне не в това купе. Прекъсна разказа на Вероника от предния курс за невероятна нова група, наречена `Захаросаните пчелички` и след кратък спор за `ненормалната й близост с грифиндорци`, излезе и се върна при Ремус и Питър.

Скара се на себе си че толкова се тормози за Сириус Блек. `Ако иска да се сърди, да се сърди. Негова е вината, не моя...` мислеше си Карла, а когато се върнаха в купето, бързо бе погълната от играта на избухващи карти и забрави липсващите грифиндорци.

Навън вече бе тъмно, когато влакът започна за забавя и малкото ученици все още с мъгълски дрехи, побързаха да се облекат. Небето бе чисто, само тук-таме някое малко облаче скриваше ярките звезди.
Карла се загледа през прозореца и вече дори не чуваше какво говорят другите в купето. Знаеше само че съвсем скоро ще пристигнат в Хогсмийт и с това последното й пътуване към Хогуортс щеше да приключи и този път нямаше да бъдат всички. А това не беше хубаво начало за последната й година в Хогуортс.
Но грешеше. Поне отчасти.
Влакът вече спираше, когато вратата на купето се отвори и Сириус застана на прага. Карла се обърна и срещна погледа му. В първия момент видя в очите му радост, но тя веднага изчезна и на нейно място се появи студенина, от която тръпки полазиха по гърба й. Джеймс Потър влезе след него и така отново всички се събраха.
По-късно Карла си спомняше как Сириус бе казал, че обещанието си е обещание и не би могъл да го наруши. Помнеше и как бе погледнал през прозореца, отбелязвайки, че е време да тръгват. Но нито за миг не погледна нея.
Това и беше неприятно, но Карла се постара да не го показва. Нямаше да си позволи да се чувства гузна. Нямаше причина за това. С детинския си номер Сириус едва не бе станал причина за смъртта на Сивиръс Снейп в края на предната година.

Остатъкът от вечерта премина по обичайния начин – разпределяне на първокурсниците, впечатляваща трапеза, приготвена от домашните духчета в кухнята и след това вързо заспиване, следствие от умората от дългия път и мързел след обилната вечеря.
Само едно нещо изненада доста хора – Лили Евънс седеше на мястото срещу Джеймс Потър, дори разговаряха, но тя нито веднъж не му се развика, нито стана, за да се премести възможно по-далеч от него. А това се случваше изключително рядко.
Върнете се в началото Go down
Дийдра
Промагистрат
Промагистрат



Female
Брой мнения : 34
Age : 35
Location : Sofia
Registration date : 07.10.2007

Black Tale /фф/ Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Black Tale /фф/   Black Tale /фф/ Icon_minitimeСря Окт 10, 2007 11:45 pm

ІІІ

По време на закуската на следващата сутрин, заедно новата си програма, Карла получи и кратка бележка, с която директорът я молеше да го посети слуд закуска. За да не закъснее за първия си час тази година, трябваше да тръгне веднага.
- Какво? Гладна съм! Няма да се самоизтезавам чрез гладуване, само защото имам тайна правителствена работа за вършене! – отвърна шеговито на съученичките си, които се смееха, гледайки я докато тя си направи двоен сандвич с масло и огромна доза мармалад, взе си чантата и тръгна бързо, ядейки по пътя.
Нямаше начин да каже на останалите слидеринци къде наистина отиваше. Веднага щеше да събуди любопитството им, а да играе на `измъкни се с хитрост от опасния въпрос` беше последното, с което й се занимаваше в онзи момент.
Пое дълбоко дъх и почука. Веднага чу покана отвътре, отвори и влезе, оставяйки всяка следа от притеснение пред вратата.
- Добър ден, професоре. Искал сте да говорите с мен.
- Да, Карла. – директорът посочи футьойл точно пред бюрото му. – Заповядай.
Карла седна, а Дъмбълдор бутна настрани пергаментите, които явно бе четял до преди малко, опря върховете на дългите си пръсти в типичния за него жест и се вгледа в нея над очилата си с форма на полумесец. Преди Карла се смущаваше и отбягваше проницателния му поглед, но вече се чувстваше по-спокойна. Освен че бе по-уверена в себе си, вече бе наясно, че директорът знае всичко, което тя бе предпочитала да скрие.
- Вярвам, че знаеш за какво си тук.
Карла си пое дълбоко дъх за успокоение, преди да отговори.
- Да, професоре. – каза тя леко раздразнено и заизрежда бързо. – Знам, че баща ми е смъртожаден, знам че иска да ме вземе при себе си – или може би по-скоро вече да ме привлече на своя страна – и за това трябва да бъда внимателна и разумна, да не напускам територията на училището и да ви уведомявам веднага ако стане нещо.
Дъмбълдор кимна, гледайки я полу-доволно, полу-изпитателно.
- Надявам се че...
- Повярвайте, съзнавам колко е сериозно положението. – прекъсна го Карла и тогава се сети за нещо. Макар че беше абсурдно, как би могъл да помисли такова нещо... – Професоре, вие да не би да смятате, че... че бих могла да искам...
- Не казвам нищо, но все пак – въпреки всичко – той е твой баща.
Карла просто гледаше директора, неспособна да кажа нещо. Никога и през ум не й беше минавало да отиде при баща си или да стане съмртожадна. Но явно беше единствената.
Нямаше ли край това недоверие? Защо всички я гледаха подозрително, защо се съмняваха, защо никой, никой, дори собствената и майка и невероятно проницателния Албус Дъмболдор нямаха вяра в нея?
Заради дома, към който принадлежеше, заради мъжа, чиято кръв течеше във вените й, заради това че имаше приятели от другите три дома, всеки винаги намираше у нея нещо, заради което да я вини, да я подозира, да я отбягва...
Самата тя понякога губеше вяра в себе си.
- Ако няма друго, професоре, трябва да тръгвам за час. – каза Карла след малко и се ядоса колко слаб прозвуча гласа й. Искаше да се махне колкото се може по-бързо.
- Да, това е. – отвърна с лека въздишка директорът. Усмихваше се топло, но в погледа му прозираше притеснение. - Свободна си.


* * *


Септември мина, а с него и последните топли дни. Две седмици почти постоянно духа толкова силен вятър, че совите спряха да носят поща, часовете по летене се отменяха, а никой първокурсник не смееше сам да тръгне към оранжериите, да не би да го отвее. Най-сетне, на 16 октомври, заваля сняг и макар времето да стана дори по-студено, поне бе спокойно.
Карла засичаше на няколко пъти Ремус в библиотеката, но другите грифиндорци явно смятаха, че няма нужда допълнителни книги нито за домашните, нито за предстоящите изпити ТРИТОН. Или наистина умело я отбягваха. Поне за известно време.
Беше събота, а също и денят на пълнолунието. Карла прекара цялата сутрин в библиотеката в компанията единствено на Сивиръс Снейп, разкъсвайки се между опитите си да научи нещо за поредния спор между магьосниците и тълъсъмите, който бе проспала в последния час ( или послединте няколко часа, кой изобщо можеше да следи? ) по История на магията и разгадаването на поредната промяна в настроението на слидеренския й съученик.
Заниманието й бе прекъснато от Джеймс Потър, който изникна сякаш от въздуха и с не особено приветлив тон я повика по фамилия. Тя тръгна след него и успя да го настигне чак когато се обърна, излизайки от библиотеката, за да затвори вратата след нея. Там бе и Сириус.
- Двама срещу един. – подразнено отбеляза тя. – Не е най-смелото нещо, което сте правили, грифиндорци.
- Положението е сериозно, Блек. – отвърна Джеймс и наистина изглеждаше далеч по-сериозен, отколкото бе в 99% от времето.
Карла го погледна въпросително. Очевидно изобщо не гореше от желание да продължи.
- Нямаме ключ от входната врата. – каза зеленоокия грифиндорец бързо, като се огледа предпазливо за поне пети път.
- Как така? – Ремус бе й казал, че при опита си да се излязат през тунела преди два дни съвсем не във вразка с пълнолунието, четиримата мародери открили, че той е срутен и на това пълнолуние щяло да се наложи да се измъкне през главния изход.
- Ето така! – намеси се ядосано Сириус – Остана у глупавия Питър и той го е изгубил някъде. Претърсихме половината замък! Дано го е глътнал и...
- Стига, Лап. – изшътка му Джеймс. – Няма начин Филч да ни пусне в кабинета си, освен за наказание, каквото не можем да си позволим тази вечер. Да, Блек. – отговори на погледа й – имаме нужда от помощта ти.
Карла погледан към Сириус и бе на косъм да се съгласи, когато се сети нещо.
- Чакайте малко! Ремус е този, който трябва да излезе тази вечер и той го прави с разрешението и помощта на Дъмбълдор. Значи проблемът е само как вие двамата, заедно с оня плъх, да се измъкнете, за пореден път нарушавайки куп училищни правила и злоупотребявайки с доверието на директора.
Двете момечта се спогледаха за миг, след това насочиха към слидеринката възможно най-милите си погледи, неусетно затаили дъх.
Карла знаеше, че в крайна сметка ще се съгласи. Ако не друго, знаеше какво мъчение бяха пълнолунията за Ремус и че само благодарение на приятелите си зоомагове се чувстваше по-добре.
- Ще го направя, – каза след кратка пауза – но сте ми задължени.
Двамата си отдъхнаха и кимнаха.
- Среща след... час при гоблена с трите девици? – той се намираше на шестия етаж, един по-долу от грифиндорската кула и близо до стълбището, водещо директно до библиотеката, където Карла трябваше да се върне най-малкото за да довърши съчинението си по история на магията - малко й оставаше и беше недопустимо да го зареже. Особено след като последния път го направи с едно съчинение по ЗСЧИ така и не го довърши и си изпроси три рола пергамент наказателно домашно.

След 15 минути, вече с напълно обмислен и елементарен план, Карла тъкмо стигна входната зала, когато видя човека, който й трябваше.
- Господин Филч! – затича се след пазача, защото знаеше, че няма я чака.
- Какво искаш хлапе? – тросна се той.
- Амии...
- За `амии` не мога да ти помогна. – тросна се отново, обърна се и си продължи по пътя.
На Карла й се прииска да го превърне в плъх и да го даде на котката му, но се сдържа и този път пресече пътя му.
- Господин Филм – каза тя, колкото можеше по-мило. – Директорът каза, че в кабинета ви мога да открия пълния списък с нещата, забранени в `Хогуортс`. – пазачът я гледаше все по-подозрително. – И бих искала да го видя. Ако може. В случай, че видя някой да носи нещо забранено да знам, за да ви кажа. – помисли си, че с по-убедителен тон не би могла да го каже.
- И защо чак сега, в седми курс, реши да го видиш, ако мога да знам? – Филч се наведе към нея по-близо, отколкото й се искаше. Карла се изненада, че пазачът знае в кой курс е. Вярно, че я бе накарзвал един-два пъти, но това бе нищо пред рекордьори като Блек и Потър например.
- Да речем че – отвърна тя със заговорнически тон – сега имам по-силно желание да знам ако някой притежава нещо, заради което биха могли да го изключат от `Хогуортс`.
Филч се вгледа в лицето й изпитателно, но нямаше нищо общо с проницателния поглед на Дъмбълдор и Карла бе сигурна, че ще се върже. Пък и ефектът от отговора на последния му въпрос си бе проличал веднага.
- Добре. – изръмжа след малко. – Само по-бързо, няма цял ден да се занимавам с теб.
Карла го последва до кабинета му. `Кабинет? Силно казано...` помисли си тя още с влизането. Въздухът беше застоял и не миришеш никак приятно, беше пълно с кашони с разни пергаменти и вероятно конфискувани вещи, имаше и огромен шкаф, сигурно пак с нещо от списъка със забранените, който Филч подаде на Карла след кратко търсене. `Тоя сериозно ли?...` почисли си тя. В списъка имаше невероятно много неща, включително и такива, за които дори не беше чувала и такива, които почти всеки ученик имаше. Докато Карла се правеше че чете, пазачът обикаляше наоколо и мърмореше недоволно. `Сополанковци...`, `глезльовци...`, `Дъмбълдор е толкова мек с вас...`, `Хубаво ще е наистина да изключат някого...`, `едно време на веригите щях да ви окоча с главата надолу...`. Това беше моментът! – докато Филч протягаше ръце към веригите, които висяха от тавана и си мечтаеше, Карла насочи пръчка съм ключовете, висящи на колана му и с елементарна магия за копиране вече имаше този, който й трябваше. Добре че се отличаваше от другите, иначе щеше да се наложи да копира всичките...
- Прочетох го. – заяви тя, остави списъка на бюрото и излезе бързо.

Въпреки че Сириус доста неухотно каза `Благодаря.`, вземайки ключа, все пак я погледна в очите, както и когато очакваше да каже дали е съгласна, а това бе наистина нещо голямо, като се има в превид че избягваше погледа й още от пътуването във влака.

Така Карла с усмивка се върна в библиотеката и бе готова за нула време да си довърши съчинението. Ако не бе намръщеният Снейп.
- Нямаше те повече от час. – отбеляза той.
- Благодаря че ми каза, самоходен часовнико. – отвърна тя с безразличен тон, разпъна пергамента си и нареди трите книги, които реши че ще са й нужки, около него.
- Какво прави толкова време с Потър?
- Кой е казал че съм била с него?
Карла поддържаше гласа си абсолютно равен, докато Снейп говореше почти заплашително.
- Внимавай, Блек, може да си навлечеш неприятности.
Защо пак се обръщаше към нея по фамилия?
Тя се засмя.
- Заплашваш ли ме Сивиръс? – попита тихо, като се наведе към него през масата. – Ще ме издадеш ли? И за какво всъщност говорим, цялото училище знае по кое момиче си пада Джеймс Потър още от първи курс. – с тези думи тя затвори рязко книгите, нави пергамента, прибра всичко в чантата си и отиде да довърши съчинението по История на магията в общата стая, макар да знаеше, че там ще й е по-трудно да се съсредоточи.
Съзнаваше че с последните си думи жестоко бе наранила Снейп, но отхвърли забележките на съвестта си, припомняйки си неговото грубо отношение към нея в последно време. И все пак се чувстваше мъничко виновна...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Black Tale /фф/ Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Black Tale /фф/   Black Tale /фф/ Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Black Tale /фф/
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Цезар и Брут :: Ася-
Идете на: