Nimfatachi wa kuwashii tsuki no toki ga demasu /ФФ/

Пролог

Сириус бягаше по мрачния коридор на третия етаж на изоставена сграда.Блек беше висок и чернокос,с мускулесто тяло и много красиви черти.Беше един от най-известните и харесвани момчета,когато все още учеше във училището за магия и вълшебство Хогуортс,но сега изглеждаше някак променен…По-мъжествен,по-уравновесен и зрял.
Мъжа изведнъж се закова на място и се повърна няколко крачки назад.От вълнение беше пропуснал вратата,за която се беше запътил.Погледа известно време красивата дърворезба върху дъба.Вратата беше прекрасно инкрустирана със скъпоценни камани,а дръжката приличаше на глава на лъв,чиито очи бяха направени от рубини.Сириус се почуди известно време.Струваше му се доста странно врата,намираща се в порутена сграда да изглежда по този начин.После се сети какво му бе казала Кейт:”Третата врата в ляво…”Тази трябваше да е…и наистина,тя бе най-хубава,логично бе да е тя!Но тук,в цялата сграда си личеше някогашния лукс,представителността,която бе притежавало бившото Министерство на магията…
Блек събра смелост и почука на вратата.
-Влез!-чу се студен мъжки глас отвътре.Сириус завъртя дръжката на вратата и влезе плахо в стаята,която беше огряна само от няколко свещи.
-Добър вечер.-поздрави Блек.
На среща му стоеше възрастен мъж,на не повече от 40-45 години.Косата му беше прошарена тук таме,а на челото му се виждаше плешиво петно.Имаше големи изразителни кафеви очи,които смекчаваха строгия му вид.Ръцете му бяха скръстени отпред и той леко потропваше с пръсти по едната си ръка.На средния му пръст проблясваше златен пръстен с герба на Алексеевич,прастар магьоснически род.Беше облечен в тъмно червена мантия,извезана със златно,която подчертаваше,въпреки възраста,мусколестото му тяло.
-Добър вечер-отговори мъжа.-Седни,ако обичаш!
Сириус се извърна и седна,на посочения от мъжа стол.
-Аз още мисля,че избора ти не е подходящ,Алексей!-чу се друг,още по студен глас от ъгъла насреща.От мрака излезе възрастна жена,с много бръчки по лицето,малки,тънки устни,по които прокара дълъг пръст.Мантията й падаше елегантно,на слабата й фигура,а долу се надипляше леко.
-Мисля,че вече говорихме за това,Маша!-повиши леко тон мъжа.
Сириус изумено следеше разговора.Алексей…Маша…имената бяха чуждестранни,но той ги беше чувал…Но къде?!
-Знаеш ли защо си тук?-попита Алексей и извади Сириус от унеса му.
-О,не.Кейт само ми каза да дойда тук…
-Да,да,разбирам.Решила е да остави задачата да ти обясня всичко,на мен.
-Всъщност тя ми каза,че ще ми поставите някаква задача…и че щяло да бъде чест за мен да я изпълня…
-Хаха,Кейт и нейното чувство за хумор!-обади се отново жената и се закиска превзето.
-Кхъ-кхъ!Прокашля се многозначително Алексеевич и продължи.-Може би си чел в онзи безмислен вестник…как му беше името…А,да!”Пророчески вести”.Та може би си чел за изчезването на Максим…
-Максим Алексеевич?!-сега Сириус се сети от къде му бяха познати имената Алексей и Маша…
-Именно!Нашият син с Маша…Както най-вероятно вече си се досетил,преди месец и половина той беше отвлечен от…Волдемор.
-Шшшттт!Не смей да го казваш!Не споменавай името!А и не можем да сме сигурни,че е бил Черния Лорд!
-О,Маша,моля те!Кой друг би го сторил?!Кой?!Разбира се че е бил той!И ти знаеш защо го е сторил!-наблегна на последните няколко думи мъжа.
-Не вярно!Не е вярно!-заповтаря Маша,а очите й се напълниха със гневни сълзи.
-Мисля,че сега не е момента да спорим!-каза Алексей с тон,който налагаше приключване на темата.
-Тогава защо се ожени за мен?Защо,след като ме обвиняваш цял живот?!Кога ще спреш да ми го натякваш?Кога?!-продължаваше да нарежда жената.
-Стига!-извика мъжа и жената млъкна.Обърна се с лице към ъгъла и потъна в тъмнината.
-Така…-започна мъжа,без да обръща внимание на хлиповете,които се чуваха откъм гърба му,а на свой ред Сириус не можеше да откъсне очи от мястото,където беше изчезнала жената.
-Такаааа-повтори Алексей,с доста по силен тон,очевидно беше забелязал разсеяността на Сириус.-Та докъде бях стигнал…А,да!Та моят син,най-вероятно бе отвлечен от…хм,Черния Лорд.Най-големия въпрос е защо го е сторил.И естествено,тук се появява възможно най-лесния отговор:”Заради невероятните способности,които притежаваше този даровит,млад магьосник”,както се бяха изразили в онзи боклук,”Пророчески вести”.Разбира се,това е само официалната версия.Министъра не иска да раздухва какъв е най-вероятно истинския мотив на Черния Лорд.
-А той е?-не се сдържа Сириус и попита.Искаше час по скоро да разбере,каква може да е истинската причина за отвличането на неговия съученик…
Да…съученик.Максим беше съученик на Сириус,но двамата никога не се бяха сприятелявали.Максим беше изключително добър в училище,но никога не бе искал да е известен.Самият Сириус веднъж го бе поканил да се присъедини към групичката му с Джеймс,най-добрия му приятел и също много известен,но момчето,най учтиво бе отказало.Очевидно не бе искало да става знаменитост като Блек и Потър.
Алексей се усмихна благо и каза:
-Не бързай толкова.Ще разбереш.-каза това и стана.Отиде до най-близкия шкаф и го отвори.Извади албум със снимки и отново седна на удобното кресло,в което стоеше до преди малко.
-Аз лично смятам…и дори съм сигурен,че причината поради която сина ми бе отвлечен бе неговата майка…-каза тихо мъжа
-Но не можеш да си сигурен!-обади се Маша и се надигна леко от стола,в който се беше отпуснала.Сириус не беше разбрал как се е озовала в противоположния край на стаята,в който беше,но това сега не го вълнуваше особено.
-О не,скъпа моя!Сигурен съм!Знаеш ли…ще оставя на теб,сама да кажеш защо потдържам това мое мнение!
-На мен?!Ами добре тогава.Та…ще се опитам да бъда кратка.В училище имах една приятелка на име Соня.Всъщност това беше най-добрата ми приятелка.Няколко години след като завършихме, една вечер ми дойде на гости.Предложи ми нещо като…оферта.Каза,че се е посъветвала с различни хора и е остановила,че би било изгодно ако се присъедини към Черния Лорд…Този жесток,но велик магьосник,убеден,че работи само за благото на магьосниците…Аи за своето благо,разбира се!Е,тогава той бе още в началото на своето въздигане и нищо не бе сигурно,но тя беше убедена,че той е човека,който след не много дълго време ще владее света.-Маша направи кратка пауза и притвори леко очи,сякаш се отдаваше на спомените…След няколко секунди продължи:
-Предложи ми да се присъединя заедно с нея.Не бях много сигурна,че го искам,но тогава,още млада и наивна я послушах.Черния Лорд ни даваше различни поръчки,но никога нещо по специално.В общи линии не правехме нещо повече от това да окраднем малко злато или да отвлечем някого.Някои неща ми се струваха много странни,усещах,че не всичко е точно така както си го мислех в началото,но просължавах да вярвам,че всичко е за доброто на магьосническия род…-Маша направи нова пауза и когато заговори,гласа й бе по-тих и леко треперещ:
-Но Соня беше по-амбициозна.Не след дълго тя вече беше една от най-приближените на Черния Лорд и на нея той даваше “специални” поръчки…
В началото тя споделяше всичко с мен,но с времето ставаше все по-потайна.Лорда й беше заръчал да стори нещо,но тя не искаше да ми каже какво е то.Мислеше,че искам да й отнема славата и да заема мястото й на любимката на Черния Лорд.Последния ден когато я видях се скарахме именно по тази причина…-тук гласа на жена затрепери още по-силно,а очите и се насълзиха.-На другия ден тя отиде да изпълни “специалната” както я наричаше,поръчка от Лорда.По късно,същия ден случайно попаднах на “Пророчески вести”.Заглавието на първа станица,което помня с точност гласеше:”Бе предутвратен опит за убийство на Министъра на Магията”-Маша вече се тресеше цялата и подскачаше нагоре-надолу на стола-По надолу се обясняваше,как деветнадесет годишната Соня Григорович и група смъртожадни се е опитали да убият Министъра,но след като били хванати,Соня се възпротивила на задържането.Единайсет и повече зашеметяващи проклятия се стрелнали към нея и я покосили…Закарали я в “Свети Мънго”,но вече било твърде късно…Тя така или иначе имаше разклатено здраве…
Сириус стоеше зяпнал срещу тресящата се жена.Още не можеше да повярва не ушите си…и още не можеше да разбере какво общо има с всичко това Максим…
-Когато разбрах какво се е случило със Соня се изплаших…реших,че трябва да напусна Черния Лорд.Знаех,че е безумие,но не можех да стоя така!Осъзнавах,че съм направила невероятна грешка,с това че се присъединих към него.Хванах си малкото лични неща и отидох в министерството.Издадох много от смътожадните и въпреки съвета на министъра да остана под закрилата му се скрих в стара къща.Естествено смъртожадните,които не бя издала ме откриха за нула време,но тогава Алексей,дясната ръка на министъра ми помогна и ме скри.В последствие двамата се оженихме…
Сега Сириус вече започваше да разбира всичко…
-И така,двамата с Маша се оженихме и не след дълго се роди Максим-продължи Алексей.-Маша все още се страхуваше и не искаше да пускаме Максим на училище,но аз й казах,че са минали много години и детето е с чуждо име,така че нямаше как Лорда да узнае,че това е нейния син.Но очевидно той бе разбрал,чий е и бе решил да отмъсти не Маша за предателството,чрез него…Ето защо мсиля,че го е отвлякъл именно Той!Какво мислиш ти?
Обърна се Алексей към Сириус и го загледа с очакване.
-Аз?Ами мисля,че има логика в това,което казвате.Но не можете да сте сигурни,нали?
-Не можем да сме сигурни разбира се!Ето защо извикахме теб!-каза мъжът и се усмихна с надежда.

Глава 1

Сириус вървеше забързано по тъмна улица.Слънцето скоро щеше да изгрее,но наоколо беше все още мрачно.Блек обмисляше спонтанното решение,което беше взел преди малко.Беше обещал на Алексей Алексеевич да намери сина му без да знае защо всъщност го прави.Не знаеше и защо Алексей е избрал именно него,нито пък защо беше сигурен,че Макс е жив…Имаше толкова много въпроси без отговори и Сириус не знаеше чий отговор да потърси първо.
Беше се запътил към къщата на Алис.Тя бе най-добрата приятелка на Макс и бе сигурен,че ще знае нещо.Погледна си часовника,беше пет сутринта.Знаеше,че е много рано,но нямаше време зе губене.
Пет минути по късно стоеше пред вратата на една от най-спретнатите къщи на улицата.Огледа се и натисна звънеца.Чу се звук подобен на птиче чуруликане и след минутка врата се открехна леко.Жена в цикламен халат и домашни пантофи се показа пред процепа.
-Добро утро.Аз съм Сириус Блек.
-Блек?Виж ти,такова посещение не бях очаквала!-след кратка пауза по време на която жената огледа Сириус тя каза-Ама не стойте на вратата!Влезте,влезте!-покани тя и отвори вратата по широко.
Покани Блек в уютна малка гостна,с бели тапети на цикламени цветя.По средата имаше маса,а около нея бяха наредени различни по големина и вид табуретки.
-Заповядайте,седнете-подкани го домакинята и изхвърча в другата стая .Секунди по късно се върна с поднос бисквити,каничка мляко и кафе.Сириус погледна пръчката,която си седеше на на масата и се учуди как без нея жената проготви всичко това толкова бързо.Но тя сякаш прочела мислите му изпревари въпроса му с отговор:
-Последния месец ме посетиха толкова много хора,че съм готова за всякакви гости непрекъснато-каза тя благо и постави подноса на масата.
-Посетили са Ви много хора?!-каза учудено Сириус и си взе бисквитка от чинията,която тя бутна към него.
-О,да!Най-различни хора.От обикновени любопитни магьосници,през клюкарите от “Пророчески вести” та чак до хора от Министерството!
-От Министерството?!-иазвика Сириус и обърна каничката с мляко,защото бе подскочил и я бе закачил с коляно.
Жената само се усмихна и посегна към пръчката си.
-Не,почакайте,аз ще оправя тук…-каза Сириус,но тъй като не отделяше поглед от домакинята не направи нищо друго освен да разлее кафето.
-Аз…съжалявам…без да искам…разсеях се и…-заоправдава се Блек,а събеседничката му се усмихна благо и почисти всичко само с едно замахване.Сириус се изчерви целия и се загледа в жената.Гъстата й черна коса се спускаше на масури около светлото й и красиво лице,а големите й черни очи,обградени от дълги мигли се усмихваха благо.
-Нещо ли има…-попита тя меко и го извади от унеса му.
-А,не…замислих се,че всъщност не се запознахме лично…Както вече ви казах аз съм Сириус Блек
-А аз съм Алис…Алис Грийн,приятно ми е-каза домакинята и протегна ръка.
-Удоволствието е мое,Алис…нали мога да Ви говоря на ти?-попита той и пое ръката й
-О,ама разбира се!
Настъпи неловко мълчание в което се гледаха един друг.Най-макрая тя проговори:
-Истината е че не съм очаквала да дойдеш точно ти!-каза Алис.
-Така ли?Ами както вече най-вероятно знаете…искам да кажа…знаеш,тук съм заради Максим Алексеевич.
-Сигурна бях.Изредиха се много хора,които ми зададоха много въпроси…а аз най-учтиво ги отрязах всички!
-Дори тези от Министерството?!-вдигна вежди Сириус.
-Ами…ако трябва да съм честна-не!Тях ги отрязах много неучтиво…
Двамата се разсмяха гръмко.
-А защо не си им казала нищо?Те все пак са от Министерството и разследват случилото се с Макс…-попита Сириус след 5 минути,в които обиждаха министъра на магията.
-Разследват?-вдигна на свой ред вежди Алис.-Просто търсят начин да си измият ръцете!На никой не му пука какво всъщност е станало с Макс…Всички идват да ме разпитват просто заради сензацията!Заради клюката!
-На мен ми се стори,че за това не се говореше много,много…
-Защото министъра е заповядал така!-прекъсна го Алис,а в очите й заиграха алени пламъчета.-Аз имам много приятели в министерството!Когато Макс изчезна,министъра е свикал спешно събрание нна началниците на всички по-големи отдели и им казал да забранят на всики свои служители да раздухват случилото се,защото това значи скандал.
-Но може би го е направил,за да защити Маша Алексеевич!-каза с надежда Сириус
-О,разбира се,повечето от новите са си помислили именно това!Но не е в интерес на Министъра да се разбере,че е назначил на работа бивша смъртожадна,нали?Защото всички знаят,че тя работи там,въпреки,че се появява рядко.И по старите служители знаят цялата й история!
-Значи министъра прави всичко,по-скоро,за да защити себе си?А не Маша Алексеевич?
-Именно!-каза Алис.
-Двамата се гледаха известно време и накрая Сириус проговори:
-Мисля,че нямам повече време за губене и затова ще те питам направо.Знаеш ли нещо за Макс?
-Ще ти кажа всичко,което знам,но искам да ми кажеш,защо искаш тази информация от мен?-каза тя и го загледа изчаквателно.
-На кратко,родителите му ме помолиха да го открия.Те вярват,че е още жив…но не знам защо.
-А каква е отплатата за теб?Ти никога не си бил близък с Макс!Нима родителите му са ти предложили пари?
-Не,разбира се!Правя го,защото искам!Защото искам да спомогна поне малко за унищожението на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава!Защото още имам надежда!-каза и удари с юмрук по масата.
-Мисля,че аз съм последната,която видя Макс…-започна Алис и Сириус се понадигна малко.-Отиваше да посети някакъв приятел…или нещо такова…Но аз не му повярвах,защото не познавах този негов “приятел”,при който трябваше да отиде.
-Искаш да кажеш,че те е излъгал?
-Ами така мисля.Познавам го много добре и няма как да не го усетя кога е честен и кога не!
-Да,така е-съгласи се Сириус.-Но как каза,че се казва този негов…”приятел”?
-Истната е,че не мога да помня имена…но мсиля,че се казваше…Майкъл…Да,Майкъл беше.
-Майкъл?Май не познавам никого с това име…Не знам…-замисли се Сириус.
-Мисля,че имаше среща с него в “Свинската глава”…На пети Юли…преди месец и десет дни…-каза Алис и очите и се насълзиха.
Блек се поколеба известно време,но най-накрая събра смелост и прегърна жената.Тя се разрида по-силно и обви ръце около шията му,а той загали нежно косата й.
-Не…аз…извини ме…просто си спомних колко притеснен беше преди да отиде и…аз толкова много го обичах!Беше ми като брат!Той беше най-близкия човек за мен…ах!
-Не се безпокой…нормално е да се натъжиш!-успокои я Сириус
-Да…но аз дори не те познавам още!
-Е,аз трябва да тръгвам май…-смени темата Сириус.
-Ами ако искаш остани за обяд.Така и така си нямам компания…
-Не…-каза Сириус-Нямам време за губене…имам задача и трябва да я изпълня!Е,довиждане!-каза той и се надигна рязко.
Алис го изпрати до вратата и също му пожела довиждане.
-И късмет!-извика тя след него,точно преди той да се магипортира.

Глава 2

Сириус вървеше забързано по огрян от слънцето площад.Беше решил да посети негова стара приятелка преди да се запъти към Хогсмийт.Не знаеше защо,но имаше чувството,че трябва да го стори.Спря пред номер 7 и почука на вратата.
-Момент!-извика женски глас с твърд акцент.-Кой е?
-Никой!-отговори Сириус.
Вратата скръцна и отвътре се показа жена,на чието лице се беше изписало изумление.
-Сириус!-извика тя,очите й се насълзиха и докато Блек се усети тя вече се беше хвърлила на врата му.Той я прегърна,но изведнъж тя се отскубна от него и му удари шамар.
-Как смееш да не се появиш цяла година?!-постави жената ръце на кръста си.-След като завършихме училище първия месец,всеки ден приготвях обяд за двама и се надявах да дойдеш!Нали ми обеща,че ще ми гостуваш често,а не дойде и един път да ме видиш!Ще ядеш бой,ей!-разклати тя заканително пръст на едната ръка,но същевременно се усмихна и развали ефекта на заплахата.
-Не си се променила,Вики!-каза Сириус,сякаш преди малко не беше получил силна плесница по лявата буза-Все същата си си!
Жената се завъртя театрално и развя гъстата си,кестенява коса.После го покани да влезе и когато седнаха вътре той я огледа отново.Все същата слаба фигура,същите маниери,същите прекрасни зелени очи…
-Какво си ме заоглеждал,Сириус?!Да не съм погрозняла?-погледна го тя уж загрижено и му намигна леко.
-Винаги съм се възхищавал на способността ти да се самоиронизираш!Но моля те,според мен си се поразхубавила!
-Не ме лъжи де!И все пак заслужаваш награда да комплимента!-жената погледна чсовника си, бръкна рязко в джоба си и извади магическата си пръчка.Замахна с нея и от другата стая се появи поднос с две чинии,които тя постави пред двамата.-Ето го и обяда!-оповести тя и се усмихна.
-Научила си се да готвиш?!-попита изумено Сириус.-Страхотно!-допълни той след като си взе от чинията.
-Не разказвай вицове,че ще се задавя от смях!Цял живот си търсих мъж,който да може да готви,но след като не намерих си наех прислужница!-оповести тя.
-О!А аз се обнадеждих…-каза Сириус и се разсмя.-Но не се трвожи!Все пак си само на 18,все ще си намериш някой готвач!Като си спомня как тичаха след теб в училище,а ти все ги отрязваше защото не могат да готвят!
-Не говори глупости!Никого не съм “отрязвла”,защото не може да готви!Просто ми се лепяха лапета!
-Повечето бяха на твоята възраст!-възрази Сириус.
-Ами да де!На моята възраст,момчетата са още лапета!-каза тя безцеремонно.
-Ами аз?!
-Ти също си още лапе!Но си ми забавен и си те обичам,защото си ми най-добрия приятел!Аз бях едно от малкото момичета,с които ти не се държеше надменно и високомерно!-намигна му тя дяволито.
-Ах,поласкан съм!-каза уж обидено Сириус.
-Но сега ми кажи защо всъщност си ми дошъл на гости?Знам,че не е просто,защото ти е домъчняло за мен!
-Нищо не ти убягва,нали?
-О,ама разбира се!Например наскоро разбрах,че главния редактор на “Седмичник на магьосницата” си има любовница,представи си!А скъпата му жена се хвали непрекъснато колко добър и мил и какъв ли не е мъжа й!Горката,колко е заблудена само!
-Тук съм за нещо важно!И съм именно при теб,защото имам нужда от помощ,а заради твоя…хм,нюх,можеш да си ми много полезна!
-Слушам те!
-Предполагам знаеш историята за Максим Алексеевич?
-Ама разбира се!Знам всичко за този сладур!Беше едно от най-хубавите момчета в училище…ах!Но след това,което се случи с него…А ти разбра ли,че майка му е бивша смъртожадна и…
-Знам,знам.-прекъсна я Сириус,а Вики вдигна вежди толкова високо,че се скриха зад гъстия и бретон.
-А после аз съм била клюкарка!-измънка обидено тя.
-Моля те,Вик!Нямам време!Трябва да намеря Максим!
-Да го намериш?Какво общо имаш ти с него?
-Родителите му ме помолиха,но сега нямам време да ти обяснявам!Трябва да го намеря,само това ще ти кажа!
-Добре,с какво мога да ти помогна аз?
-Виждам,че почваш да схващаш.Значи,искам да разбереш какво е правил последните седмици преди да изчезне!
-Добре…до седмица ще имаш информацията…
-Имаш ден!
-Господи,ден?!Дори и на мен ще ми е трудно да го сторя!
-Вик,моля те!
-Добре,добре!-каза тя с досада.-Ще направя всичко възможно…
-Благодаря ти…ще те чакам утре вечер в “Свинската глава”.
-Не можа ли да избереш по-мизерно място?!-каза иронично тя.
-Ами не се сетих друго…-каза Сириус и вдигна очи замислено.
-Ха-ха-ха!Много смешно!-изсмя се превзето Вики.
-Стига де!Това е мястото на,което може би Максим е видян за последн път!
-Да,добре…
-Е,аз тръгвам…-оповести след малко Блек
-Вече?-попита с разочарование домакинята.
-Ами,да…Трябва…Дано имам късмет в кръчмата и разбера нещо повече…
-Няма ли да изпиеш поне едно кафе?!
-Ах,Вики!Наистина не си се променила!-засмя се Сириус.
-Но ти си!Май си станал по-сериозен,непоколебим…Станал си мъж,Сириус!
-А до сега не съм ли бил?!-разсмя се Блек.
-Не!До сега беше дете.Но вече съзирам мъжа,който израства в теб!-каза тя и се усмихна тъжно и Сириус разбра,че тя е напълно сериозна.
-Е,аз трябва да тръгвам вече…наистина.
-Еееее,тъкмо се научих да правя кафето както трябва…но хайде няма да те задържам!
-Не се тревожи,Вик!Когато всичко това приключи ще изпием много кафета заедно!-каза Сириус и й намигна.
-Ах,ти,лъжец такъв!Е,хайде,да не те задържам…
-Довиждане,Вик!-каза Сириус и я прегърна силно,когато застанаха на прага на къщата й.
-Довиждане,Сириус!-каза Вики и точно преди да се завърти тя му помаха и се усмихна.

Глава 3
-Добър ден!-поздрави Сириус кръчмаря в “Свинската глава”,но в отговор получи само сумтене.
Съдържателя на кръчмата беше набит,плешив,с дебел врат и малки сиви очи.От него лъхаше студенина и едва ли някой би искал да се сприятелява с такъв човек.
-Едно огнено уиски,моля.-каза Блек в опит да го поразмекне.
Кръчмаря се наведе и извади някъде иззад тезгяха прашна бутилка и една чаша,които сложи пред Сириус.
-Благодаря-каза Сириус и плати на собственика на кръчмата.
-Кхмм-прокашля се силно Блек,но очевидно не привлече вниманието на креъчмаря.-Извинете…?
-К’во?-попита грубо кръчмаря.
-Ами…до колкото разбрах,преди месец и нещо Максим Алексеевич е бил тук…предполагам сте чувал за него…
-Да,чувал съм,но не знам нищо за него.-каза рязко мъжа,обърна се и се скри някъде отзад.
Сириус завъртя очи и се отчая.Разбра,че няма да откопчи нищо от кръчмаря,а той определено знаеше нещо…Какво да прави?Какво?!
-Добър ден…-каза плахо глас отдясно на Сириус,при което той подскочи,защото не бе забелязал кога непознатия е седнал до него.
-Добър да е…-отоговори Сириус,когато се поокопити.
-Ивинете,че ви стреснах…-каза меко мъжа и вдигна глава.Той имаше гладко,бяло лице,кафеви очи и много тъмно кестенява коса.
-Не,няма нищо.-каза Сириус и се загледа в непознатия.
-О!Аз не Ви се представих!Аз съм Алекс Доусън…приятно ми е.
-Аз съм…
-Да,знам кой сте!Сириус Блек,нали?
-Същия.-каза Сириус и вдигна вежда.
-Случайно чух какво питахте кръчмаря…и мисля,че мога да ви помогна…
При тези думи Сириус изплю огненото уиски,което беше погълнал току-що.
-Моля?!Сериозно ли?-попита обнадеждено Блек.
-Ами да-простичко отвърна Алекс.-Бях тук когато Максим се срещна с Майкъл…
-Майкъл?Знаете ли кой е той?Знаете ли?!
-Да…работех в Министерството някога…Майкъл Смит се казва….
-Майкъл Смит?!-повиши неволно тон Сириус и няколко любопитни глави се завъртяха към двамата мъже.
-Моля Ви!Не викайте!-каза притеснено Алекс и се огледа изплашено.
-Извинете…Просто изведнъж се сетих кой е…Това не е ли онзи от министерството…
-За който се смята,че е смъртожаден,но никой не може да го докаже.-довърши Алекс вместо Блек.Да,същия!Дясната ръка на Министъра…Но този заслепен стар глупак не осъзнава кой всъщност е Майкъл!-изпуфтя нервно Доусън.
-Е?-попита настоятелно Сириус.-Какво стана когато с Максим се срещнаха?Какво?
-Аз имах лична работа наблизо и влязох да изпия едно питие.Малко след мен се появи Максим…беше някъде към девет вечерта.Той чака известно време,беше много нервен.По едно време в кръчмата влезе един мъж…-Алекс сниши глас още повече и Сириус се наведе напред,за да може да ко чува.-Отначало не ми направи впечатление,но когато проговори познах дрезгавия му глас…Бях сигурен кой е,но не разбирах какво прави тук.Постарах се да чуя какво си говорят,защото се притесних.Майкъл говореше нещо за майката на Максим и за някаво място.Искаше Алексеевич да отиде на това място,изглежда го заплашваше,защото Максим изглеждаше все по-притеснен…После двамата станаха и излязоха.Исках да ги последвам,но докато излязох вече се бяха магипортирали.После прочетох вестниците…
-Значи Майкъл е човека,който е отвлякъл Максим…
-Може би,но Максим тръгна напълно доброволно от тук!Е,без физическо насилие…но иначе изглеждаше отчаян…
-Трябва да го намеря…родителите му ми разчитат-каза уверено Сириус,а Алекс въздъхна тежко.
-Бих искал да ти помогна-каза още по уверено от него,Алекс.
-М-моля?-заекна Сириус.Не беше очаквал Доусън да му предложи подкрепата си.
-Да-каза спокойно Алекс.-Искам да ти помогна!
-Аз…не искам да излагам на риск още хора…И…
-Виж,и двамата сме големи и зрели хора!Аз поемам отговорнос за себе си.Пък и ти си с няколко години по-млад от мен-намигна му Алекс.
Блек се усмихна,учудвайки се,че непознатия знае толкова много за него и протегна ръка.Доусън я пое и също се усмихна.

.........................

Сириус стоеше на малка масичка в стаята,която бяха взели за през ноща с Алекс и пишеше писмо.Пишеше на Алис…
Написа няколко реда,нави листа на руло и го привърза към крака на сова,която му бе заел кръчмаря.Отиде до дупка в стената,която явно трябваше да играе ролята на прозорец и пусна птицата.Когато вече не можеше да я види в мрачното небе,се обърна и се запъти към единия ъгъл на стаята и седна на ниското легло.Покрай краката му пробягаха няколко пълха и той направи погнусена физиономия.
-Мразя плъхове!-каза Блек с нотка на нетърпимост в гласа.
-И аз не ги обичам особено много,но нямаме друг избор-каза Алекс и вдигна рамене.
Сириус измърмори нещо,в което се чуха думите “можеше”,“трите” и “метли”,но Доусън се направи,че не го е чул и само се подсмихна леко.
-На кого прати писмо?-попита след пет минути мълчание Алекс.
-На Алис…Тя е най-добрата приятелка на Максим и самата тя ме насочи да дойда тук.Писах и да намери многоликова отвара,мисля,че може да ни се окаже полезна.
-Да,разбира се.Но от къде би могла да ни намери?
-Ами не знам…Но съм сигурен,че ще намери.Тя има връзки навсякъде…
-Дано успее,отварата ни би била много полезна…Кога и каза да дойде?-попита Алекс.
-Утре вечерта.Тогава ще дойде и моя много добра приятелка.
-Защо?Не ми казвай,че ще я вземем с нас…не искам проблеми по пътя.
-Не спокойно,тя ще ни донесе малко информация-каза Сириус спокойно.
-А.добре тогава…
Половин час по късно Сириус каза:
-Е,аз мсиля да си лягам…късно е вече…
-Аз ще се поразходя отвън-каза Алекс и излезе.
Сириус се излегна на леглото и се загледа през дупката в стената.Звездите,които светеха по небето му напомняха за блясъка в две очи…Две прекрасни черни очи,пълни с тъга и болка…
Блек се унесе в мисли за Алис…за бялата й кожа,за аромата й,за устните й…Видя я пред себе си…толкова близо,толкова истинска.Беше обляна в сребриста светлина,приличаше на ангел…Тя протегна ръка и погали лицето му…Приближи се по-близо и докосна устни с неговите…Сириус изпита невероятна топлота,която заля цялото му тяло и го отведе на приказно място,къде можеха да са само двамата…и да са щастливи…да се обичат…

Глава 4
-Ставайййй!-извика някой и събуди Сириус.
-Моля?Не е ли много рано?А и днес нямаме никаква работа до довечера…-каза Блек и се обърна по корем.
-По-добре да не лентяйстваме цял ден,а да свършим нещо.Аз викам да поразпитаме малко из селото за Максим…
-Според мен няма да научим абсолютно нищо…Едва ли някой го е видял като идва,а и дори да е…
-Какво?
-Ами видя колко “много” ми каза снощи кръчмаря като го попитах!
-Да…май си прав…Ами тогава?Какво ще правим?
-Ами аз съм съгласен,че не може,или по-точно че не трябва да си пропиляваме деня…Чудя се как да го оползотворим…?
При тези думи Блек си изправи и отиде до прозореца.Хладния въздух го лъхна приятно.Той погледна надолу и видя двама души с черни пътнически наметала да говорят нещо на собстеника на “Свинската глава”.Кръчмара само седеше,чупеше нервно пръсти и кимаше често.После каза нещо и поведе мъжете вътре.Малко преди да влязат Сириус видя как вадят магическите си пръчки…Блек се завъртя рязко на място и погледна тревожно Алекс.Доусън му отправи въпросителен поглед.
-Мисля,че току що в кръчмата дойдоха смъртожадни…и мсиля че идват на сам..Трябва да се махаме от тук…
-Моля?Шегуваш се…нали?Моля те…кажи ми че се шегуваш…-но извъднъж млъкна и се заслуша.Некъде отдолу се чу шум.Някой се качваше по стъпалата…
-Да тръгваме-каза Алекс на Сириус,хвана го за ръка и двамата усетиха познатото неприятно чувство от магипортирането.Миг по-късно се намираха на мръсна и безлюдна улица.
-Къде сме?-попита Сириус задъхано.
-В Лондон-каза Алекс и се усмихна.-А това е-посочи той близката къща-моят…дом.
…………….

Доусън натисна бравата на вратата на къщата и тя се отвори леко.Сириус понечи да попита защо е отключено,но Алекс му отговори още преди мъжа да е успял да зададе въпроса си.
-Това е най-безлюдния квартал в Лондон…А и в къщата няма кой знае какво за крадене,така,че няма смисъл да се заключва…
Сириус влезе и се огледа.Стояха в тъмен тесен коридор,чиито стени бяха покрити със портрети на магьосници,които се разбудиха от шума.
-Оооо,Алеккккк!Отдавна не сме те виждали тууукк!-каза напевно една тантуреста магьосница с дебел врат и лукав поглед.
-Не се казвам Алек,а Алекс лельо!-каза й уж строго Доусън,но й намигна леко.
-Ооооо,скъпи мой!Знаеш,че ти си любимия ми племеник…
-А също и единствения!-прекъсна я Алекс.
-Ама че си ми умен значи!На мене си се метнал…ама рабира се…А кой е приятелят ти?-полюбопитства магьосницата.
В отговор Алекс само се усмихна и посочи на Сириус първата врата в ляво.Блек влезе и ахна тихо.Въпреки дебелия слой прах,който се беше наслоил по мебелите и завесите,си личеше някогашния разкош.По средата имаше дълга маса,а около нея бяха наредени десетина стола с прекрасна сребриста тапицерия.По витрините на стените бяха подреден сребарни бокали и прибори за хранене,които въпреки праха блестяха леко на дневната светлина,която струеше през прозорците.
Алекс замахна с пръчката си и повечето от мръсотията наоколо се разчисти.Той си придърпа един стол,седна и покани Сириус да направи същото.
-Това място е прекрасно,но ако трябва да съдя по занемарения му вид,не идваш тук много често-каза след като седна Блек.
-Ами аз практически не живея тук.По принци обикалям и спя и се храня по гостилници.-каза Алекс с усмивка,сякаш това е мечтата на всеки човек.
След известно време мълчание Алекс каза:
-Как мислиш смъртожадните са разбрали че сме там?
-Нямам никаква идея!Единствените,които знаеха са Алис и Вики…-започна Сириус но млъкна по средата на изречението.-Алис и Вики!!!-извика той и скочи от стола.
Алекс го погледна разтревожено,очевидно и двамата си мислеха едно и също…
-Да тръгваме…-започна клебливо Сириус-Не можем …трябва да ги намерим…Господи,дано не им се е случило нещо!
Алекс също скочи от мястото си и попита:
-Е?Къде ще ги търсим?
-В домовете им…До колкото познавам Вики,трудно би се оставила някой да и направи нещо…
-Да,но ако са били смъртожадни…Колкото и даровита да е…-започна предпазливо Доусън.
-Не искам и да си помислям…И все пак нека първо посетим Алис…Заедно!-допълни Блек,сякаш усетил какво ще му предложи Алекс.-Мисля че не трябва да се разделяме!Хайде,да тръгваме,нямаме време за губене…-каза и се запъти към входната врата.
-Не,почакай…по-добре през камината…Не мсиля,че е разумно да се появяваме пред дома й…може да го наблюдават.
-Да,прав си…-съгласи се Сириус.
Двамата отидоха при камината и влязоха в нея.Алекс се пресегна някъде отгоре и взе малка кутийка.Блек протегна ръка и взе шепа от розовия прах,който се намираше вътре.Изчака Доусън да я остави на мястото й,хвърли летежната пудра и в камината избухнаха пламъци.
-“Аурео Фиори” номер 5-извика Сориус и двамата мъже започнаха да се въртят.Минаха през различни камини и зърнха много стаи докато най-накрая не забавиха скорост и се спряха в широка камина.
-Странно име за улица-каза Алекс докато изтръскваше дрехите си от пепелта.
-Италианско е мисля…-каза Сириус като също се зае да си изтръква дрехите,но изведнъж се спря.
Алекс също вдигна глава и огледа безпорядъка,в който тънеше стаята.Малките табуретки бяха обърнати,а някои от тях дори разкъсани.Масичката също беше прекатурена на една страна,а тук-таме тапетите бяха раздрани.
-Брадата на Мерлин,какво е ставало тук?!-попита ужасено Алекс.
-Битка…-Сириус забеляза кървава локвикчка в ъгъла-…на живот и смърт…-довърши плахо той.
Двамата пристъпиха напред и огледаха наоколо.Някой определено се беше борил,и то много…
-Всъщност не можем да сме сигурни,че са я заловили…Ако е надделяла сигурно е избягала и се е скрила някъде…-каза Алекс в опит да успокои Сириус,който беше стисна юмруци и се оглеждаше ядно…Доусън се загледа в лицето на младежа.Очите му изкряха от яд…яд предизвикан от неизмерима болка…болка от любов…Нима бе възможно?!Нима бе възможно Сириус да бе влюбен в Алис?
В този момен мислите на Доусън бяха прекръснати от една сребриста сърна,която “влетя” в стаята…
-Покровител?Чий ли може да е…-започна Алекс но Сириус го прекъсна.
-Вики!-прошепна той и присви очи.В този момент покровителя заговори с мекия глас на приятелката му:
-Сириус,аз съм с Алис(Блек въздъхна леко)Двете сме добре…Намираме се на нашето място…Чакаме те!-каза сърната и постепенно изчезна.
-На вашето място?!-попита Доусън,а Сириус го хвана за ръката и двамата се магипортираха.
………….
Намираха се пред някаква стара постройка,която се извисяваше на три етажа.Явно това някога беше представлявало къща,но сега беше изоставена сграда,коя сякаш всеки момент щеше да се срути.
-Какво е това място?-попита Доусън,усетил магията,която витаеше наоколо-И безопасно ли е да влизаме вътре?-добави той когато видя как Сириус се запътва към входа.
-Това е място,където се събирахме като малки.Омагьосано е така,че да е незабележимо и за мъгъли и за магьосници…Или по-точно да изглежда изоставено и опасно…Е,някой по-способен магьосник би могъл да развали магиите направени му и да влезе,но ние го използвахме само,за да се събираме и да обсъждаме пакостите,които вършехме.Сириус се спря точно на входа и извади магическата си пръка.Усмихна се леко и промълви нещо,съвсем тихо.
-Вики е подсилила добре сградата като са дошли…Хмм…-каза той и се усмихна отново.
Двамата мъже влязоха.Отвътре мястото не изглеждаше чак толкoва зле.Качиха се на втория етаж и тръгнаха по тесен коридор.Малко по-навътре в ляво имаше дървена врата.Сириус натисна държката и тя се отвори.Двмата влязоха вътре и видяха Вики,която беше приклекнала до едно легло,на което лежеше Алис.
Сириус скочи и на две крачки взема разтоянието до мястото,на което бяха двете жени.Той избута Вики(жената му хвърли самодоволен поглед и вдигна вежда) и се надвеси на Алис.
-Какво стана?Как си?Добре ли си?-заразпитва я той,като я галеше нежно по косата.
-Аз…-Алис понечи да се изправи,но Сириус я бутна назад.-Добре съм-довърши тя като се отказа да стане и загледа Сириус.
-Аз…искам да кажа ние…толкова се притеснихме…за вас-запелтечи Сириус и се отдръпна леко от Алис,защото усети погледите на другите двама в тила си.-Да ви запозная…-започна той като се обърна с лице към тях.
-Аз съм Алекс Доусън-каза мъжа и протегна ръка към Вики,която я пое с думите:
-Аз съм Вики…Вики…-запелтечи нервно тя,загледана в блясъка на гоелмите му кафеви очи.
-Вики коя?-попта мило Доусън.
-Вики Огнянова –каза жената и най-после,поруменяла пусна ръката му.
-Е,разкажете какво стана?-попита Доусън и сбръчи вежди.
-Ами-започна Вики и си пое дълбоко дъх.-Понеже Сириус ме помоли да потърся инфо за Максим…или по-точно за това какво е правил последните дни преди да изчезне,реших освен информацията,която събрах и да посетя моята стара приятелка Алис…
-С Алис сте приятелки?!-попита учудено Сириус.
-Още от деца-каза Алис.-Но това е друга история…интересна е,но друга…
-И когато се магипортирах-продължи Вики сякаш никой не я е прекъсвал-ми се стори,че в къщата става нещо.Приближих се.Вътре двама смъртожадни се дуелираха с горката Алис,но очевидно,този,който ги беше пратил я беше подценил,защото тя се справяше страхотно.
-Е,не преовиличавай!Доста ме измъчиха!-каза Алис уморено.
-Може би,но Алис щеше да се справи без проблем ако не се бяха появили още двама смъртожадни!Аз влязох след тях в къщата и в този момент те я бяха хванали на тясно и…и…-Вики потрепери леко.
-Какво е станало?!-попита Сириус като местеше поглед от едната към другата.
-Смъртожадните бяха приложили “Круциатос” на Алис…-каза тихо Вики,сякаш са го сторили на самата нея…
-МОЛЯ?!-извика Сириус и се обърна към Алис.Това обясняваше изтормозения и вид.
Тя се бе загледала някъде в пространството,а при спомена в очите й се бяха появили сълзи.Сириус се чудеше какво да прави…Дали да се наведе и да я прегърне…Но в стаята имаше още хора…Не не можеше…
-Та аз влязох в стаята-продължи по-уверено Вики.-и им се нахвърлих,но Алис вече беше казала къде се намирате…
-Аз…съжалявам…-промълви Алис.-Наистина мсилех,че мога да изържа…Но…Те веднъж ми го приложиха…Аз обааче успях да си взема пръчката….Борих се…Но бяха четирима…И…и…-Алис вече се тресеше цялата.-И просто исках да спрат!!!Исках да свърши!!!-изкрещя тя последните думи и без да се замисли Блек се наведе и я прегърна силно,а Алис продължи да плаче,сгушила се в него.Когато се поуспокои Вики каза:
-И…и аз не знам как,но успяхме да избягаме…
-Чак да не повярваш че сте успели…-каза Алекс,който до сега бе мъчал.
-Да…чак да не повярваш…-прошепна тихо Алис и затвори очи.
.................

.....................

Четиримата решиха да си легнат и починат и да обсъдят точно какво ще правят на сутринта.Вики и Алекс се разположиха в две от другите стаи на етажа,а Сириус остана при Алис,”за да не е сама”,както сам се изрази той.
-Още веднъж ти казвам,че не е нужно да оставаш!-запротестита Алис,когато другите двама им пожелаха лека нощ и отидоха да си легнат.
-Алис,решил съм да го сторя и това е!Ще остана и толкова!-каза й непреклонно Сириус и се настани на едно близко кресло.
-Добре,добре….-каза примирено Алис и загледа тавана.-Сириус…-каза след малко тя.
-Да?
-Аз…Когато смъртожадните ме нападнаха изтървах многоликовата отвара и тя се разля…-каза тихо тя.-Съжалявам…-допълни тя.
-Спокойно…няма нищо….не съм и очаквал да я вземеш при тези обстоятелства.-отвърна той и я погледна благо.
Жената само му се усмихна тъжно,а в очите й се появиха сълзи.
-О,Алис,моля те не плачи!!!-каза Сириус,стана от креслото и отиде до нея.
-Седна на леглото й и се наведе към нея.Прегърна я и зашепна в ухото й:
-Знам че не ти е никак лесно след това,което си преживяла…но не искам да плачеш…сега аз съм тук и ще те закрилям.
Сириус се надигна и я загледа.Толкова красива и толкова крехка…уязвима…Мъжа се наведе и я целуна.Алис не се възпротиви и отвърна на целувката му.След малко Сириус вече се бе покачил на леглото и прекрачи Алис.Разкопча бавно ризта и й я хвърли на земята.Собствената му блуза я псоледва.Алис прокара ръце по мускулестото му тяло и плъзна пръсти към ципа на панталона му.Сириус наведе глава и целуна врата й,проdължи надолу с парещи целувки…Скоро всичките им дрехи бяха на купчина до леглото…
-Обичам те…-прошепна Сириус я целуна отново,а Алис само измърка тихо.
……………………

Вики и Алекс стояха в стаята,която се водеше за кухня и ядяха.Двамата бяха прескочили до близкия магазин и бяха купили сандвичи,защото бяха прегладняли.За голямо тяхно щастие Огнянова разполагаше с мъгълски пари,но понеже се притесняваше,помоли Доусън да купи нещата и в крайна сметка стана голямо объркване,защото Алекс не разпознаваше парите,а продавача само го гледаше ококорено и подозрително.Накрая обаче,Вики разбрала,че мъжа няма да се справи сам се намеси и оправи нещата.
-Ама как само те гледаше онзи мъж,когато му даде петдесе долара,при положение че сандвичите струваха пет пъти по-малко.-Изкикоти се Вики и се присви на две.
-Не е никак смешно!-каза Алекс,така сякаш всеки момент щеше да се разплаче,но после също се разсмя.-Но пък купихем толкова много и за това реших че парите ще са достатъчни…
-Достатъчни?!Та те бяха доста в повече!-отново се преви на две Вики и продължи да се смее.
-Много ли ти е забавно?-попита иронично Алекс и я замери с парченце маруля.
-Много,е меко казано!-отвърна Вики и започна да се смее още по-силно,като също го замери с парченце маруля.
-Вдетиняваш се млада госпожице!
-Аз ли се вдетинявам?!Кой пръв ме замери с маруля?!-каза Вики и сложи ръце на кръста,а Доусън й хвърли лукав поглед.
Вики продължи да яде,като продължаваше да се подхилква от време на време,а Алекс се беше заел да разучава някакъв бокал.
-Аз май ще си лягам-оповести малко по-късно Вики е се протегна.-Адски съм изморена!
-Ами нормално е,след днешното ви преживяване!-каза Алекс мъдро.
-Да…-промълви замислено Вики.-Е,аз си лягам,защото наистина ми се спи!
-Е,добре.Аз ще те изпратя до стаята ти.-каза самодоволно Алекс.
-Да не мислиш че ще се изгубя на на място,което познаввам като петте си пръста?!-повдигна вежда Огнянова.
-О,не,не мисля,че ще се изгубиш!Просто да има с кого да си говоря!-ухили се Доусън.
Вики се усмихна на свой ред и двамата се обърнаха и запътиха към вратата.Излязоха в коридора на първия етаж и се заизкачваха по стълбите,които бяха точно до вратата на кухнята.
-Хмм…-каза след малко като минаха покрай вратата на стаята,където бяха Алис и Сириус.
-Мисля,че Сириус е влюбен в нея-каза Алекс,сякаш разгадал мислите й.
-О,ама разбира се,че е влюбен в нея!-обърна се към него Вики-И аз много се радвам!На този самовлюбен хлапак му трябва жена точно като Алис…силна и уравновесена,която да го сложи на мястото му!
-Очевидно познаваш и двамата много добре…Но аз не мисля,че е такъв хлапак…-каза Доусън и вдигна вежди.
-Да…определено не такъв какъвто…беше…
Вики се обърна,направи няколко крачки и се спря пред врата на стаята,в която щеше да спи.
-Между другото,твоята стая не е никак хубава,ако искаш ела да спиш в моята!Има две легла,така че нямам нищо против!-предложи дръзко тя и изчака реакцията му.
-Не…благодаря,но предпочитам да се осамотя.
-Е,щом така искаш!-каза Огнянова,отметна дългата си коса назад и добави-Лека нощ!
-Лека…-каза на свой ред Алекс,изчака Вики да влезе,обърна се и влезе в своята стая,която беше съседната.
……………..

Вики затвори вратата след себе си и се облегна на нея.Сърцето и биеше лудо…
“Какво ми става,за бога?!От къде ми хрумна да го каня в стаята си?!Сякаш не бях аз…О,я стига,Вик!Ти го харесваш…Да,го харесвам?!Не го харесвам!Е…сипатичен е…О,я стига!”-заспори със себе си Вики.-“Но пък той ми вдъхва такава сигурност…А го познавам едва от няколко часа!Господи,какво ми става?!”
Вики замахна със магическата си пръчка и почисти повечето прах от стаята.После се хвърли върху най-близкото легло и прегърна една възглавница.”Май се побърквам…но пък той е такъв сладур…”-помисли си тя и заглуши вика си на радост във възглавницата.
След малко Вики се надигна и седна в леглото.Това място и навяваше толкова много спомени…Огледа просторната стая и сякаш отново видя как я обикаляше,бягайки от Сириус…
“-Не…Сириус,моля те!Само се пошегувах!Но признай си че я харесваш!-каза тя и му намигна,а момчето я подгони отново.
-Не-я-харесвам!-говореше на пресекулки Сириус,запъхтяно.
-Ама не лъжи де!То си ти личи!
-Не е вярно!-каза Сириус поруменял и седна на леглото…”
Ех,как й липсваха на Вики тези дни…как й се искаше отново да се събира тук през лятото.Да,тя лъжеше родителите си,че отива в някаква несъществуваща приятелка на име Ани,за да идва тук,а те и вярваха и нямаше как да я хванат защото бяха мъгълокръвни.Мъгълка…колко обиди беше понесла,защото не е чистокръвна магьосница.Но Сириус й бе помогнал…
“-Е,добре де…наистина я харесвам…-призна най-после Сириус.-Но само да си посмяла да кажеш на Джеймс!!!Ще ме скъса от подигравки!
-Поооотъъъъър!-провикна се силно Вики.
-Вииик!Какво правиш?!
-Стига де,нали сте приятели.Най-добри приятели!
-Да,но го знаеш какъв е!-нацупи се Блек.-Моля те измисли нещо!-допълни той,когато чу,че някой се качва по стълбите.
-Хмм…-само каза Вики и се усмихна лукаво.
-Кажи,Вик…Оооооо,Сириус!-допълни Джеймс.-Е,какво има,Вик?
-Оооо,ами Сириус каза че имал да ни съобщава нещо важно…
-Ааааз ли??
-Или предпочиташ да кажа истината?-изръмжа Вики така,че само Блек да я чуе.
-Аз…не…не!
-Какво не?-попита подозрително Джеймс.-Хеййй,Сириус,да не би да искаш да ни признаеш,че харесваш онази…русичката…как се казваше…?
-Мери!-помогна му Вики,а Сириус я изгледа обидено.
-Не я харесвам!-каза Сириус,скочи от леглото и се запъти нанякъде.”
Вики се усмихна леко при спомена.След тази сценка бе изтичала след Блек
“-Е,извинявай…знам,че малко прекалих…”-бе казала,а Сириус и отвърна.
“-Ами нали си ми най-добрата приятелка,прощавам ти!”-каза й той и се усмихна
Вече порасналата Вики се усмихна,все още седяща на леглото.Старите времена наистина й липсваха…Но сега бе голямо момиче и бе решила да помогне на най-добрия си приятел в едно начинание…начинание изпълнено с опасности…Е,той още не знаеше това…но утре щеше да разбере…
Огнянова отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Само няколко минути по-късно вече спеше и сънуваше…Алекс…

………………

А самията Алекс стоеше замислен до прозореца в стаята си,седнал на едно легло.Гледаше звездното небе,сърцезаваше луната…премисляше всичко което му се бе случило…Замисли се за новите си познати…Той не знаеше нищо за тях,и въпреки това ги чувстваше толкова близки…Мъжа се обърна и легна на леглото.Сложи ръце зад тила си и продължи да гледа небето.Усмихна се леко…Беше видял падаща звезда…а какво ли си бе пожелал…?

Глава 5

Алис отвори очи и се прозя сънливо.Беше заспала в прегръдките на Сириус,който все още спеше.Жената се надигна и се подпря на лакътя си.Загледа се в спящия мъж до себе си.Какво бе направила…Бе преспала с почти напълно непознат човек…и обичаше почти напълно непознат човек…нещо напълно нетипично за нея…
Сириус се размърда леко и също отвори очи.
-Добро у-у-утро…-едва сържа той прозявката си.
-Добро да е!-отвърна засмяна Алис.-Имаш невероятна прическа…тип…”Ела с мен в гората”
-Аз ли?Само да видиш себе си!-закикоти се Блек.
-Ах,ти!-каза престорено обидено Алис и го замери с възглавницата.
Сириус й върна жеста и я обърна по гръб на леглото.
-Ще видиш ти сега!-каза й Сириус надвесен над нея.
-И какво ще ми направиш?-попита заядливо Грийн.
В отговор Сириус само се наведе и я целуна страстно,а Алис го ухапа по устната.
-Алис!-извика той и се хвана за ухапаното място.
-Опс…-каза тя и погледна невинно към тавана.
-Е сега вече си го изпроси!-каза Сириус и почна да я гаделичка,а жената само започна да пищи и да се смее.
-Стига…стига..стига…-повтаряше само тя останала без дъх и накрая “без да иска” срита Блек в корема.
-Ауууу!-извика Сириус и спря да гъделичка Алис,която лежеше на леглото и дишаше тежко.-Остави ме без въздух!
-Ти мен също!-усмихна се тя дяволито.
-Е,да де…-смотолеви мъжа и се усмихна.
-Ох,хайде са ставаме,че вече е късно!-каза след малко Алис и седна в леглото.После,увита в чаршафа стана и си грабна дрехите от купчината на земята.След малко,вече по бельо,обикаляше стаята и си търсеше ризата,недоумяваща защо я няма,а Сириус само се подхилкваше тихо.Когато жената го забеляза отиде при него и каза:
-Къде си я скрил?И кога??Господи,не се дръж като дете и ми дай ризата!-каза тя вече леко ядосана.
-Накарай ме де!-каза Сириус и й смигна леко.
-Няма да те карам.Искам си ризата още сега!Нямаме време за шеги,Сириус!Имаме работа!Нима го забрави?
Напомнянето за причината поради която са тук жегна Блек и смеха му секна.Той наистина беше забравил за задачата си и се ядоса на себе си.А как му се искаше да е с Алис и да не търси никакъв Максим…Но той бе дал дума…И трябваше да изпълни обещанието си…
-Е?-гласа на Алис го извади от мислите му.Той се намръщи леко и стана.Наведе се,извади ризата от под леглото и я даде на Грийн.
-Супер…цялата е в прах…-каза Алис,когато я взе и огледа,а Сириус наведе виновно глава,но се усмихна леко.-Голямо си бебе!-допълни отчаяно тя,но се приближи до него и го целуна нежно.
Жената си изчисти ризата и я навлече,а Сириус също се зае да се облича.Половин час по-късно и двамата бяха напълно готови и слязоха в кухнята,където ги чакаха Вики и Алекс,които се спогледаха,когато другите двама влязоха заедно.
-Добро утро-поздравиха в хор четиримата и се разсмяха.
-Ооооо,закуска!-възкликна радостно Сириус при вида на сандвичите и кафето.После посегна към един от тях,но точно преди да го грабне попита:
-От къде са??
-Спокойно,Сириус!Купихме ги,няма опасност да се отровиш!Не са правени от мен!
-Нямах това в предвид,Вик!Ти правиш страхотни сандвичи.Уплаших се да не ги е правил Алекс-каза той и се подхилкна леко.
-За твое сведение готвя чудесно!-каза високомерно Алекс и се завъртя на пръсти.
-Оооо,виж ти,виж ти!-каза Сириус и погледна много значително Огнянова,която се престори,че не знае за какво става на въпрос.
След малко и четиримата вече нагъваха сандвичите,седнали около една малка маса.Когато вече привършиха със закуската Вики заговори:
-Такам…Сириус имам информация за теб…
-Наистина?-попита обнадеждено Блек.
-Е,не!Шегувам се!Естествено,че наистина!Значиии…Поразпитах тук-таме и ако трябва да съм честна почти никой нищо не ми каза!И когато бях вече почти обезнадеждена че ще науча нещо за нашия мил Максим се появи една моя стара…хм,приятелка.Та тя ми каза че същата вечер когато Максим е изчезнал,той и многоуважавания(Вики сгъна показалеца и средния с пръст на на двете си ръце,когато произнасяше думата) Майкъл Смит са използвали летекод…
-Моля??Но това е невъзможно!Това е адски нелогично!Кой би им позволил?!Сигурно е било нелегално.
-Ах,скъпи,колко си заблуден!Било си е напълно легално…Всичко е било уредено няколко дни преди това,а понеже на “Мистър Смит” му е позволено всичко,не е имало никакъв проблем!
-И за къде са заминали??Разбра ли?Вик?
-Спокойно де!Много си нетърпелив!-изпуфтя жената,която явно искаше да се наслади на реакциите им като им съобщи,колкото се може повече.
-Е?-попита тоьи път Алис.
-Заминали са за Япония!-обяви театрално Вики.
-Моля?!-обади се най-после и Алекс.-Но каква работа имат там?!
-Това вече не знам…-вдигна рамене Огнянова.-E,кога заминаваме?-допълни тя.
-Заминаваме?Вие двете никъде няма да ходите!Отиваме само аз и Сириус.
-Хей!Я не ми се правете на мачовци!Идваме с вас!-обади се Алис и скочи от мястото където беше седнала.
-Точно така,а и аз открих тази информация и съм решила да дойда!
-Чакайте малко!Не се правим на мачовци…просто не искаме проблеми по пътя…-започна Алекс,но разбра,че с тези свои думи е направил ужасна грешка.
-Проблеми?-извика Алис,а гласа й беше станал по-писклив.-Проблеми?-попвтори тя,а очите й се напълниха с гневни сълзи.
-Алис,той е прав…по-добре останете тук!-каза и Сириус.
Грийн погледна мъжа като предател,идеше й да се изплюе в лицето му.
-Слушайте ме много добре и двамата!-каза тя с гневен тон-И аз,и Вики идваме с вас!Не ме интересува какво мислите вие!Мене за малко не ме убиха,а Вики намери нужната ви информация!И ако смятате,че ще останем тук,за да се крием,защото сигурна съм,че сега смъртожадните ни търсят,жестоко се лъжете!Искате или не идваме с вас!
-Освен това съм сигурна,че никой от вас не знае нищо за Япония!-допълни Вики.
Мъжете само стояха и местеха погледи от Алис към Вики и един към друг.
-Да речем,че се съгласим да ви вземем…-започна бавно Алекс-обещавате ли,че ще правите каквото ви кажем и няма да създавате проблеми?
-Виж го само!-започна истерично Алис.-Ние не сме деца и нямам никакво намерение да ви слушам!Правя това,което аз реша и не ме интересува какво ми казваш!
-Алис,моляте,успокой се!-каза Вики и я погледна многозначително-Е,идваме с вас!Но не си мислете,че ще ви бъдем послушни кутрета!-каза Вики и сбръчи вежди.
-Упорита като магаре…личи й,че е българка…-промърмори по-скоро на себе си Алекс,но тъкмо запътилата се към Алис Вики явно го чу и се обърна рязко с лице към него.
Нещо против имаш,че съм българка ли??-развика се тя.-Само да си посмял да обидиш българите!-ядоса се Огнянова не на шега и ноздрите й се разшириха.
Сириус скочи от стола.Никога не бе виждал Вики толкова ядосана.Тя винаги бе била спокойна и уравновесена…но сега явно Алекс бе напипал гореща точка и я бе разпалил.Блек забеляза,че Алис също се присъединява към Вики и двете започнаха да викат групово на Алекс,който само седеше и гледаше объркано.
-Как не те е срам!Българите сме невероятен народ!-развика се Алис и Сириус се обърка още повече.Нима и тя беше българка…А тогава защо името й не бе…Какво ставаше тук за Бога?
-Аз съм наполовина българка!И не ти позволявам да обиждаш моя народ!-развика се Алис,сякаш в отговор на мислите на Сириус.
Блек вече се окопити и застана между Алекс и развилнелите се жени.
-Моля ви спрете!Алис,не знаех,че си на половина българка…-каза очудено Сириус.
-Да,майка ми е българка…но тя е починала при раждането ми и ме е отгледал баща ми.-съобщи на един дъх Грийн и отметна коса назад.
-Аз…не знаех…съжалявам…-промълви Блек.
-Няма за какво да съжаляваш!-каза Алис и отново отметна дългата си коса назад.
-Така…след като имаме намерение да прекараме близкото бъдеще,бих казал.заедно мисля,че трябва да се разбираме!За това(Сириус се обърна към Доусън)Алекс ще се извини и ще обещае,че повече няма да обижда българите!
Алис и Вики загледаха мъжа изчаквателно,който заговори с негудование:
-Добре де…Амиии…знам,че не бях прав…Извинете ме…просто съм малко изнервен…Извинявайте!-повтори той пак нактая и забеляза как жените отпускат стиснатите юмруци.
-Така е по-добре,нали?По-спокойни ли сме?-когато всички кимнаха,Сириус продължи-А сега да седнем и да решим как ще пътуваме за Япония…А предлагам да се магипортираме групово.
-Ами то това е най-логичния начин…Япония не е никак близко и едва ли някое друго превозно средствао ще ни помогне!-каза Алис вече по-спокойно.
-Добре тогава…Аз викам да тръгваме още сега…На близо има магазин за мъгълски дрехи…А аз имам много мъгълски пари…Е,ръгваме ли?-каза Вики и стана от стола.
-Ами да тръгваме…-съгласи се Алекс и тримата излязоха направо навън,защото нямаха никакъв багаж.
Вики ги отведе до близкия магазин за дрехи и помогна най-вече на мъжете да си изберат джинси и блузи,защото техния избор бе ужасен.
-Ами това?-попита Алекс и им показа една зелена рокля при което Алис и Вики се привиха на две от смях.-Какво има?-попита с недоумение Алекс и огледа роклята.
-Ами това го носят мъгълските жени!-поясни Алис,а Вики я сръчка в ребрата и каза:
-Защо му каза бе!Трябваше да го оставим да я облече!
Алекс се изчерви целия и повече не понечи да предложи нещо.
Един час по късно четиримата излязоха от магазина с нови дрехи.Ако се наложеше да остават по-дълго щяха да си купят от Япония.
Намериха една тъмна уличка и решиха да се разделят на две двойки и да се магипортират така,за да не се загубят.Решиха да са мъж и жена в двойка,защото очевидно жените бяха ходили в Япония,или я познаваха по-добре.
-Значи Токио,на онзи ъгъл където…-започна Вики за пореден път,но Алис я прекъсна.
-Да,да,спокойно!Ще се намерим!-успокои я Грийн,която вече беше хванаха Сириус за ръката.
-Е,ще се видим след малко.-усмихна се Алекс и хвана Вики за ръката,която се изчерви леко.
Алис се усмихна,броя до три и със силно “пук!” двамата със Сириус изчезнаха,a Вики и Алекс ги последваха…

Глава 6

Сириус и Алис изникнаха на един ъгъл,като дишаха тежко.Секунда след това,Вики и Алекс също се появиха и се огледаха.За щастие наоколо нямаше никого и мистериозното им появяване остана незабелязано.
-Е,значи това е Япония?-попита Сириус и загледа,виждащите се в далечината небостъргачи.
-Не,това е съвремена Япония…С всички тези високи “кули” и така нататък…Но има далеч по-хубави места от това…-каза Алис и се усмихна.
-А сега накъде?-попита загрижено Вики и сбръчи вежди.
-Аз предлагам първо да си намерим нещо като…квартира.-каза Алекс.
-Съгласна съм.-усмихна се Алис и се огледа.
-И аз.-каза и Сириус,а Вики само кимна.
Четиримата тръгнаха по широките улици,като се оглеждаха любопитно.Жените бяха идвали и преди,но мъжете не бяха и им бе много интересно.
Вики ги поведе към някакво място,където щяха да могат да отседнат за тази нощ.
-Хотелите са прекалено скъпи,за това ще отидем на едно място,където не е лошо и е сравнително евтино-обясни тя докато вървяха.
Половин час по-късно се намираха в някаква по-забутана част на Токио,където нямаше толкова много хора.Спряха пред една къща на два етажа и Вики почука на вратата.След малко една възрастна японка отвори отвътре.
-Konnichiwa!-каза Вики и се усмихна,а мъжете я загледаха с леко недоумение.
-Konnichiwa!-овърна й мило жената и се загледа в нея.
-Watashi wa Viki desu!
-Viki san?Viki san wa desuka?
-Превод?-попита отегчено Алекс.
-Ами мсиля,че жената и Вики се познават вече,защото Вики й каза коя е и японката отначало не можа да повярва,но след това явно се увери че е тя.-обясни Алис,а Алекс и Сириус стояха и я гледаха катo гръмнати.Само те ли не знаеха Японски?
След още няколко минути разговор между японката и Вики,от който Сириус и Алекс не разбраха нищо,Огнянова се обърна и каза:
-Е,има две стаи на втория етаж.-оповести тя.
-Ами предполагам,че ще сме в едната аз и Сириус,а вие в другата…-обади се отляво Алекс,а Вики го настъпа леко.
Доусън я погледна очудено,но после разбра какво има в предвид,но тъкмо да отвори уста когато Алис каза:
-Да,съгласна съм.Искам да съм в стая с Вики.-каза тя и хвърли поглед на Сириус,който стоеше с отворена уста.Очевидно очакваше Алис да иска да е в стая с него…
След като никой не каза нищо повече,четиримата се обърнаха с лице към японката и Вики каза на тримата:
-Това е Танака-сан.Сега ще ви представя на нея…-Огнянова отново се обърна към възрастната жена и каза:
-Kochira wa Sirus-san(посочи Сириус),Aleks-san(посочи и Алекс),Alis-san(посочи Алис).
-Hajimemashite!-каза Алис меко и се поклони с усмивка.
Японката също се поклони и поведе четиримата вътре.Сириус се оглеждаше любопитно,явно бе очаквал нещо доста по-различно,а къщата се бе оказала напълно нормална…
-Това е съвременна Япония!Надявам се не си очаквал бамбукови стени…?!-прошепна му Алис и се разсмя.Истината бе,че Сириус май бе очаквал точно това…
Танака-сан ги заведе на втория етаж и им показа стаите им.Жените се настаниха в стаята в дъното,а мъжете в стаята до кухнята.
-Не разбирам…очаквах,че ще искаш да си в стая със Сириус…мислех,че сега вече сте двойка…-каза Вики на Алис когато останаха насаме.
-Ами да…ама ти от къде знаеш?
-Е,Алис…не съм вчерашна!
-Е,да де…Мисля,че и той очакваше същото…имам в предвид,да искам да сме в една стая и точно заради това направих така…Нека се позимъчи малко-каза лукаво Алис и обу чехлите,които й бе дала японката.
Вики се усмихна и също обу своите.Двете отидоха в кухнята,където ги чакаха мъжете.
-Е,какво ще правим?-попита Вики и се подпря на шкафа под мивката.
Всички загледаха Сириус в очакване.Той се прокашля демонстративно и каза:
-Ами аз предлагам тази вечер да преспим тук…а утре да решим какво ще правим…И като се замисля,вече е обяд…Къде ще ядем?
-Танака-сан готви превъзходно и като влизахме ми каза да заповядаме на обяд!-каза Вики в отговор.
-Ами супер!-каза Сириус и се усмихна.-Тогава да слизаме…
Той се обърна и другите трима го последваха.По стълбите Вики го изпревари,за да ги заведе в трапезарията.Японката явно живееше сама,защото на масата бяха наредени пет прибора.Танака-сан влезе в стаята и всички седнаха на масата.
-Itadakimasu!-каза японката и след като жените го повториха,мъжете също го сториха.
-Какво значи това?-попита Алекс,Алис,която беше седнала срещу него.
-Нещо като “Добър апетит”.-отговори му тя.
Всички започнаха да ядат вкусния ориз със зеленчуци,който им бе сервиран,но мъжете определено се затрудняваха със пръчиците.Алис и Вики се опитваха да им помогнат и се смееха на нескопосаните им опити да вземат нещо от чинията си.След известно време те посвикнаха и се справяха доста по-добре.
-Междо другото…тя магьосница ли е?-попита след малко Сириус като се бореше със някакъв кълн.
-Не…тя е мъгълка…за това внимавайте…-предупреди Вики като ги сочеше с пръчиците за ядене.
Обяда мина спокойно,в приказки.Японката разказваше някаква легенда за нимфите,които излизали по пълнолуние,а Алис и Вики превеждаха на мъжете.Според Танака-сан,по пълнолуние нимфите излизат и предават някои от знанията си за живота на определени хора…А тази вечер е чаканото пълнолуние и в продължение на седмица нимфите щели да се появяват на различни места…
Когато всички се бяха наобядвали станаха и помогнаха на японката да прибере масата,а Алис изми чиниите,въпреки че Танака-сан не бе съгласна.
Понеже четиримата бяха свободни цял ден решиха да излязат да се разходят и да разгледат Токио.
Обикаляха по широките улици и разглеждаха магазините,а Вики и Алис дори си купиха по една нощница.На една от улиците Алис и Вики видяха своя обща позната от азиатски произход и се заприказва,а мъжете ги чакаха отегчено близо половин час.Накрая,когато и двамата започнаха да се покашлят,жените явно разбраха,че са прекалили и след около десет минути сбогуване отидоха при тях и продължиха разходката си.
-Имаме новини-каза Алис след малко.
-Какво?-каза Алекс не особено обнадеждено.
-Японката,с която говорихме,работи в министерството на магията,тук и каза,че е разбрала за идването на Максим и Майкъл тук.
-Моля?!-попитаха един глас Блек и Доусън.
-Да,пристигнали са в Токио и са взели шинкансен,явно за да не се набиват на очи.
-И докъде са пътували?-попита Сириус със светнали очи.
-Ами не се знае…Никой нищо не знае…или по-точно не знае…-каза отчаяно Вики.
-Оф,имаме ужасен късмет!Трябва да разберем къде са!-каза Алекс ядно.
Останалите се съгласиха и понеже вече ставаше късно решиха да хапнат в една закусвалня на близо,защото бяха казали на Танака-сан,че няма да ядат с нея.Изядоха по един ханбургер и изпиха по една кола,а след това си взеха и по един сладолед.
-Ох,ако я караме така на разхищение ще останем без мъгълски пари…-каза притеснено Вики,когато излизаха от заведението.
-Да се надяваме,че няма да ни се налага…да се надяваме,че скоро ще открием нещо за Максим…но честно да ви кажа почвам да се отчайвам…-заяви Сириус при което Алис изпищя и всички минаващи се втреничхиа в нея.
Тя обаче не обърна внимание на погледите на минувачите и застана срещу Сириус,на няколко сантиметра от лицето му…
-Слушай ме много добре!Нямаш право…нямаш никакво право и за миг да се отчайваш!Ти имаш задача…и ние сме с теб…тук…за да ти помогнем да я свършиш!Не бива дори да си помисляш,че няма да успееш…тоест че няма да успеем!Ние сме с теб…вярвам в теб Сириус…вярвам,че заедно ще успеем!-каза Алис като гледаше право в очите му.
Тези думи явно повлияха тонизиращо на Сириус,защото той се усмихна и посегна да целуне жeната,а тя само леко докосна устните му,завъртя се и отиде при Вики,като я заговори за нещо,все едно нищо не се бе случило…Сириус остана на място втренчен,докато Алекс не го подхвана за ръката да тръгне.
-Не се притеснявай,приятелю…това е то…жени…Не можеш да разбереш какво и защо го правят…-каза Доусън,а Сириус се извъртя към него с развеселен вид.
-Приятелю?Значи сме приятели…?
-Ами…-Алекс наведе леко глава,до сега не бе имал истински приятели…-да речем че да…
-Супер…приятелю-довърши накрая Сириус и двамата се разсмяха.
…………….

…………….
Прибраха се към десет вечерта,като се стремяха да са възможно най-тихи,защото бяха сигурни,че японката вече спи.Пожелаха си лека нощ и се настаниха в леглата си…
-Не ми се спи…-обяви Вики и седна в леглото си.
-На мен също…Какво ще правим?-каза Алис и също седна.
-Не знам…
-Я кажи…според мен,между теб и Алекс прехвърчат искри…
-Какво говориш?!Той обиди българите…и мен…Не го харесвам-каза Вики,като почти извика последните думи защото Алис се смееше и клатеше отрицателно глава.Вики се ядоса и хвъли една възглавница по нея.
-Хей!Истината боли,а?-каза Алис и се навде,за да избегне удар с втора възглавница.
Двете още дълго си говориха и се смяха…Смяха се на мъжете…обиждаха ги…
-Да живее феминизма!-обяви Алис по едно време и двете се разсмяха.
-Ох,жадна съм…ела да пия вода-помоли Вики след малко.
-Оф,нали знаеш че съм голям мързел…-каза Алис и погледна невинно към тавана.
Вики завъртя очи и излезе от стаята.Алис погледна през прозореца…Луната бе пълна…Дали легендата,която разказа Танака беше истина…?Не…това бе просто…не можеше да е истина…не можеше…
Алис легна в леглото и се замисли…Протегна се и затвори очи.Стори й се че чу шум отвътре.Стана от леглото и застана пред прозореца.От гората струеше някаква светлна…загадъчна и същевременно толкова красива.Любопитството на Алис се изостри.Нищо нямаше да и струва да отиде да провери…Взе решението си за секунди…Обърна се и грабна магическата си пръчка от леглото.Отвори прозореца…Тя се намираше на втория етаж,но не беше чак толкова високо,а долу имаше трева...
Грийн се качи на перваза,хвана се здраво за него и отпусна крака.Стисна очи и пусна и ръцете си.Падна на меката земя и направи кълбо.Нищо и нямаше…колко безрасъдно бе постъпила…да скочи от втория етаж…Е,нали не се бе наранила,какво като е скочила…Тя се изправи на крака и се затича към гората…
………………….
-А,кой бил тук!-каза Алекс и Вики замалко да изтърве чашата си с вода.
-Боже,как ме стресна!-каза Огнянова когато се обърна и огледа все ощ облечения Алекс.
-Толкова ли съм страшен?-попита Доусън и вдигна вежди.
-Е,само малко…-каза заядлиео Вики и остави чашата си на мивката.
-Хаха…какво правиш тук?
-Ами не виждаш ли…пия вода!
-Да,и аз за това дойдох…Сириус излезе да помисли,както се изрази самия той,а аз ожаднях…
Двамата стояха още известно време така без да говорят.Алекс стоеше и гледаше Вики,но не посягаше да си налее вода…Вики вече беше изпила няколко чаши но не даваше признаци,че ще си ляга…
Една…две…три…четири…пет…минутите се редяха бавно,а никой не казваше нищо…Изведнъж,както Алекс стоеше,направи няколко крачки и притисна Вики до стената.
-Какво…-започна жената,но Алекс я прекъсна с целувка.Отначало тя се дърпаше,но после отвърна…Алекс целуваше страстно устните й…врата й…Сложи ръце на кръста й и я забута към коридора,все още селувайки я.Тя започна да разкопчава ризата му и захапа диво ухото му.Алекс се отдръпна малко от нея и каза:
-Уоу…по-леко…
-Е,нали съм българка…-каза Вики и отново го целуна.
Стигнаха до стаята на мъжете,Алекс прокара ръце по горещите й бедра,вдигна я и бутна леко вратата.Целуна я отново и я постави на близкото легло.Хвана нощницата й за краищата и я вдигна нагоре,за да я съблече…Тя разкопча бавно панталона му и скоро той беше на земята при нощницата й…Вики заби леко нокти в рамото му…
…………………….
Сириус стоеше до къщата и гледаше небето.Изведнъж му се стори,че нещо от ляво на него се помръдва и той се обърна рязко.Стори му се,че в далечината мярна силует в бяло и дълга черна коса,която се развява свободно…Сърцето на Блек се сви и той усети неприятно чувство в стомаха си.Стисна пръчката в джоба си и се запъти към мястото където може би бе видял Алис…

……………………..
Алис бягаше по една пътечка,която водеше навътре в гората.С всяка крачка и се струваше,че чува все по-силна музика…Но това не бе обикновена музика…бе някак неземна…толкова красива…Грийн изведнъж се спря,защото се бе оказала на една просторна полянка.Точно посредата,в кръг,танцувайки обикаляха много красиви жени и пееха песен…Те бяха толкова красиви…В дълги рокли изтъкани сякаш от цветя…на главите им бяха сложени венци,а косите им се спускаха чак до земята.Алис ги погледа известно време…Не знаеше какви са те,но бе сигурна,че не са хора…не бяха и вийли…Но тя не се страхуваше…Една от тях явно я забеляза и отиде до нея,хвана я за ръката и я поведе при другите.Алис започна да танцува,без да знае танца им…сякаж краката й сами я водеха…След малко спряха да танцуват и някъде отстрани се появи най-красивата от всички.Тя бе с дълги черни коси и големи очи…Приближи се до Алис и я погали по косата…
-Дъще…-проълви тя на японски,а Алис ахна тихо,възхитена от красотата на непознатата.
-Какво сте вие?-попита Грийн без да обръща внимание на обръщението.
-Ние сме нимфи…също като теб…
-М-м-оля?-заекна Алис и залитна назад.
-Седни мило дете…аз ще ти разкажа…
Алис подви послучно крака и коленичи,а след нея и всички други нимфи.
-Когато бях още млада и неразумна,често обичах по пълнолуние да излизам и да наблюдавам хората…Веднъж видях един много красив мъж…Той ме очарова с красотата и маниерите си и аз се влюбих…-звънливия глас на нимфата замлъкна,но след малко продължи отново.-Този мъж се влюби в мен,така както аз в него,но ние не можехме да сме заедно…нямахме шанс…Бяхме заедно само една нощ…Но моята майка,царицата на нимфите,разбра за греха,който извърших и не ми позволи да изляза повече…Когато родих дете,тя реши,че щом е получовек няма място при нас и го остави при мъжа…
Нимфата отново направи пауза и загледа някъде в пространството.После отново заговори,обръщайки се към Алис
-Мъжа,закойто ти говоря е баща ти…Антоан Грйн…
-Какво?-извика Алис и се изправи ококорено.
-Ти си моя дъщеря…тук съм,за да те отведа с мен…Времето ми свършва и някой трябва да заеме мястото като водач…
-Моля?!Това не може да е вярно…Майка ми…тя е починала при раждането ми…
-А питала ли си се защо баща ти не те е водил никога на гроба й?
Алис не отговори…Това бе самата истина,баща и никога не бе пожелал да я заведе на мястото,където е погребана майка й…
-Защото такъв няма!-отговори сама на себе си нимфата.-Ти си моя дъщеря…толкова много исках да се грижа за теб,като истинска майка…Но преди да почине,моята,собствената направи магия,която не ни позволяваше да посещаваме хората.Искаше да те забравя…да забравя,че във вените ти тече моята кръв…Не знам как успях да разваля заклинанието и сега успяхме да излезем…Имаме само тази нощ…
Легендата на японката бе истина…Но не само това…тя бе дъщеря на нимфа…на водачката на нимфите…
Алис тръсна глава и със сълзи на очите прегърна майка си.Нимфата погали дъщеря си по главата и от очите й също се стекоха сълзи.
-Ела с мен…Живей като нимфа и един ден,много скоро,ще станеш водачката им…Ела с мен…ела с мен-шептеше нимфата.
“Какво да сторя…бих могла да имам майка…най-после да имам майка…какво да сторя…”-мислеше си Алис.
От едната страна беше майка й…бе нещото за което винаги бе мечтала…един по-добър свят,може би…Но от другата страна бяха приятелите й…беше и Сириус…
Грийн се отдръпна от майка си и каза:
-Аз…винаги съм мечтала за това…но…
-Но какво?
-Не мога…-каза Алис и наведе глава.-Не мога…не мога да оставя живота си тук…Не мога да изоставя хората,които обичам…не мога да изоставя любовта…
Алис се замисли за Сириус.Тя го обичаше и не можеше да го остави…Да отиде на друго,може би по-хубаво място и да остави него…единствения,който е обичала истински…
-Разбирам…-каза нимфата и отново погали дъщеря си по лицето.После се приближи към нея и прошеона в ухоро й:
-В Киото…там ще откриете това,което търсите…
Майката целуна дъщеря си почелото и хвана Алис,която щеше да падне.Положи на земята,спящата си дъщеря и я погледа известно време преди да си замине…отново…и за винаги…
…………………
Сириус дърпаше крака си от един корен,в който се беше заплел.Вече няколко минути се мъчеше и не разбираше защо не успява да се измъкне.Как крака му въобще беше успял да влезе?!Нещо прошумоли иззад Сириус и той се огледа.Не видя нищо,но когато отново погледна към крака си корена се беше разхлабил и той извади крака си без никакви затруднения.Чудеше се какво става,но се сети за Алис и отново тръгна забързано по пътеката.Скоро стигна края й и се озова на тъмна полянка.В средата забеляза нещо и в първия момент не можа да разбере какво е,но след като се приближи малко разпозна женския силует…още няколко крачки и видя дългата коса(сърцето му заби лудо)…още няколко крачки…
-Алис!-прошепна той и падна на колене до нея.
Отначало си помисли,че е умряла,но когато се наведе усети топлия и дъх върху лицето си и се успокои.Явно тя просто бе заспала…Мъжа се наведе,взе я на ръце и се запъти обратно към къщата.
………………………
Вики стоеше по гръб,до Алекс и дишаше учестено.Мъжа се обърна към нея и вдъхна аромата на косите й.Целуна я нежно,а тя прокара пръст по гърдите му.
-Аз…обичам те…-каза тихо Алекс,но Вики не му отвърна.Тя се уви със чершафа,стана от леглото,взе нощницата си от земята и излезе в коридора.Алекс стоеше изумен,ни бързо се окопити искочи от леглото.Обу си боксерките и я последва отвън.Спря я точно пред вратата й.
-Току що бяхме заедно и т казах че те обичам,а ти ставаш и си тръгваш просто така?!Не те разбирам!
-О,скъпи,извинявай!Не знаех,че всичко това е значело нещо за теб!-каза Вики надменно,но,избягвайки погледа му очите й се напълниха със сълзи,защото знаеше,че го наранява.Какво и ставаше за Бога?!Защо му каза това…?
-К-какво?-заекна Алекс.
После се обърна с лице към стената отляво и я удари с юмрук.
Двамата стояха така без да кажат нищо.Вики сама не разбираше себе си.Тя го обичаше…познаваше го от съвсем скоро,но имаше чувството,че е от години.Токава защо се държеше така?Защото я беше страх…страх,да бъде с него…И пак не разбираше защо…
-Ти си…ти си…-повтаряше Алекс,като я гледаше с погнуса.-Мразя те!
По бузите на Вики потекоха сълзи.Тя се обърна и влезе в стаята си,като се хвърли на леглото си.Захапа чершафа,за да не извика.Ядосваше се на глупостта си…какво беше направила...и защо…?Тя задумка с юмруци по леглото и зарида още по-силно.
Алекс все още стоеше в коридора.
“-Какво да правя?!”-помисли си той.Беше почти напълно сигурен,че Вики го обича…Но тогава,защо беше постъпила така…Защо му каза тези неща?
Доусън се запъти към стаята си.Той имаше гордост и нямаше да се остави…Нямаше да позволи да е играчка е ръцете на една жена…Но изведнъж се спря а ръка на дръжката на вратата.Никога до сега не бе обичал така…и то непозната…Той се завъртя на пети и отиде до вратата на стаята,в която Вики се кълнеше.Може би нищо нямаше да му струва,ако веднъж преглитне гордостта си…
Алекс матисна бравата и влезе в стаята.На леглото срещу него видя сгъната на две жена,която плачеше неудържимо,Вики явно не го бе забелязала.Мъжа се приближи до нея и я погали по косата.Огнянова потрепна леко и само се сви още повече.Алекс се наведе и я хвана на ръце,но тя зарита със всичка сила.Доусън обаче не я пусна и когато Огнянова се измори,той я отведе в стаята си.Сложи я на леглото си и я целуна.Вики отвърна на целувката му и зашепна в ухото му:
-Прости ми…прости ми…обичам те…
Алекс легна до нея и я прегърна.Жената се сгуши в него и за първи път в живота си се почувства истински защитена…
Двамата заспаха така...прегърнати...като едно...