Вариум/ФФ/

Това е първото ми самостоятелно фикче,описвам стария си клас,на който искам да кажа,че много ги обичам
Академията Друмщранг се намираше някъде на брега на Черно море и беше разположена в една много обширна равнина в близост до морския бряг. Там се постъпваше на единайсет години и обучението продължаваше седем . Имаше четири дома-Ангориус, където бяха чистикръвните и търсещите успеха във всяко едно свое начинание по всички възможни начини. В Бакура бяха децата готови винаги да помогнат, най-добросърдечните и най-жертвоготовните. Грийнслийв, се славеше с това, че бяха събрани най-будните и досетливи деца,с най-бистри умове и там те се превръщаха в едни от най-умните магьосници, които получаваха нови чудотворни отвари, изобретяваха заклинания и създаваха изключително мощни контрапроклятия. Вариум-домът, в който се събираха най-смелите и доблестни сърца.Там, където смелосттна беше основната човешка добродетел, и където всеки бе готов да застане рамо до рамо да своя съученик и приятел. Друмщранг се помещаваше в един голям замък, в който имаше четири кули-за всеки дом. Новопостъпилите ученици се разпределеха по домовете след разпределителна церемония, в която ученици трабваше да се откажат от една своя вещ и да я позтавят в едно ковчеже, а то им връщаше листче с одредения им дом, и така те сядаха на масата на новия си дом.
Всяка учебна година започваше с разпределянето на учениците пред цялото училище,а след това с голямо пиршество в чест на първокурсниците. Това празненство се състоеше винаги на 15 семтември, а на следващия ден започваха занятията. Така започваше всяка учебна година. И предстоящата не беше по различна,учениците бяха насядали около масите на свийте домове и по големите от тях се запознаваха с по-малките и им подаряваха моркови, това за бе стара ученическа традиция,всеки първокурсник трябваше да изяде по един морков след приемането си.
Началото на тази година, не бе по-различно от други. Учениците от дом Вариум-шести курс чакаха, да влезе замесник-директора с новите ученици и да започне разпределението, а през това време си разказваха за изминалото лято. Няколко минути след осем часа влезе замесник-директорката Антониева, която бе жена на средна възраст с дълга черна коса и много сериозен вид. Тя носеше голямо ковчеже, в което всеки бъдещ първокурсник бе сложил своя вещ. Замесник-директорката постави ковчежето на една малка масичка пред масата на учителите и извади дълъг пергамент с написани имената на всички първокурсници, които чакаха пред вратите на залата и когато чуеха своето име влизаха в залата отиваха до масата с ковчежето, което бе отворено и от вътре излизаше едно малко лисче с написано име на дома, от който ще станат част за следващите седем години. И тази година разпределениято не бе по различно, след като всички първокурсници бяха разпределени и получиха от по-големите ученици,своя морков,който беше един вид ученическата церемония по приемане, на зайците, както ги наричаха големите ученици. Директорката професор Стойкова се изправи, тя бе жена на около петдесет години, с не много дълга червена коса и изключително приветлива изражения,говореше бавно и очетливо. Тя приведства новодошлите,напомни на по-големите за правилата,които ученици бяха длъжни да спазват и както всяка учебна гадина пиршеството започна.
След празничната вечеря учениците се отправиха към общите си стая, всички бяха нетърпелива да разкажат на приятелите си за изминалото лято. Учениците от дом Вариум се отпвариха към своята кула,чийто вход бе на третия етаж до статуята на един рицар,почукваха три пъти с магическите си пръчки и казваха парола и една врата се появяваше и пред тях се разкриваше входа за Вариум. Всички ученици се настанахи на по курсове в общата стая, всеки искаше да види съучениците си и започнаха весели разговори.
Шестокурсниците от Вариум тази година бяха по шумни от обикновенно. Джулия, която бе не много високо, но изключително красиво момиче с кестенява коса, бяло лице и светли очи, разказваше шумно с много ентусиазъм в гласа си, как през лятото била с родителите си в Париж. Всички я слушаха с голям интерес, после започваше друга да разказва за лятото си и така, докато всички шестокурсници от Вариум бяха разказали летните си приключение, накрая общата стая бе почти празна, бяха останали само две момичета от шески курс- Виолета, нисичко момиче видимо по-дребна от останалите, но изключително будна и както се изразяваха останалите-душата на компанията и нейната най-добра приятелка Лаура, притежаваща много силно чувство за справедливост.
- Забеляза ли колко по-хубав е станал Мишо?- Вия, както я наричаха приятелите говореше доста ентусиазирана за Михаил, едно от най-красивите момчета в цял Друмщранг.Той бе висок, рус със сини очи и невероятен чар. Почти всички момичета го харесваха и искаха да бъдат с него, а той бе непоправим женкар, но вътрешно в себе си предпочиташе да е приятел с момичетата, отколкото гадже с някоя за ден или два, за него това беше ежедневие, но винаги търсеше приятелството на момичета, за които знаеше, че не го харесват.
- Да ,да.-отговори някак вяло Лаура, в очите имаше някаква скрита тъга и примирение.
Вия не забеляза това и продължи да говори за това как тази година Мишо щял да е неин най-после и щяла да се справи с всяка, която посмеела да и’ се изпречи на пътя. Двете приятелки продължиха да си говорят дълго след полунощ, но Лаура по скоро слушаше отколкото да говори.